Александер Гейщор
|
||||||||
Александер Гейщор (на полски Aleksander Gieysztor) (роден на 17 юли 1916 г. в Москва - починал на 9 февруари 1999 г. във Варшава) е световно известен учен, историк-медиавист, смятан за един от най-изтъкнатите представители на полската наука през втората половина на 20 век.
Ражда се в Москва, където неговото семейство от полски дворянски род емигрира от родната Беларус по време на войната. От 1921 живее във Варшава. През 1937 год. завършва Историческия факултет на Варшавския университет. Участва като запасен офицер в септемврийската кампания през 1939 год. През време на хитлеристката окупация на Полша е функционер на Бюрото за информация и пропаганда на Главното командване на Армия Крайова, като накрая става един от нейните ръководители. Участва във Варшавското въстание. През време на войната съвместява конспиративната с научната дейност – изнася лекции в Тайния университет, а през 1942 год. защитава докторат.
През юли 1945 год. Александер Гейщор става асистент в Държавния институт по история на изкуството и инвентаризация на паметниците. През септември 1945 год. става асистент във Варшавския университет. През 1949 год. е назначен за извънреден професор във Варшавския университет по средновековна история на Полша и по помощни исторически науки.
Александер Гейщор е директор на Института по история към Варшавския университет до 1975 год.
През 1960 г. Александер Гейщор е назначен за редовен професор. През март 1964 год. подписва известното писмо на 34 интелектуалци, връчено на председателя на Съвета на министрите Юзеф Циранкевич, в което се настоява за промяна на полската културна политика в съответствие с правата, гарантирани от конституцията на полската държава. През януари 1971 год. бива прието решение за възстановяване на Кралския замък във Варшава и Александър Гейщор става член на Гражданския комитет по възстановяването.
През 1971 год. Александер Гейщор става член на Полската академия на науките. През 1975 год. става заместник-председател на Комитета за възстановяване на Кралския замък. Александер Гейщор е първият директор на Кралския замък във Варшава (до 1991 год.), свързан от самото начало с възстановяването му, а още по-отрано – и с изследователската работа по него – първите публикации за Замъка издава още през 1950-те. Председател е на Полската академия на науките от 12 декември 1980 до 1984 год. и повторно – от януари 1990 до 1992 год. През 1986 год. получава Държавна награда I степен. През 1989 год. участва в дебатите на Кръглата маса – формално от управляващата страна, но при пълно доверие от страна на опозицията, като на 5 април 1989 год. председателства пленарното заседание, с което завършва работата на Кръглата маса.
Александер Гейщор е един от основателите на Висшето хуманитарно училище в Пултуск през 1994 год. В това учебно заведение работи до края на живота си. През 2002 г. то приема неговото име.
Александер Гейщор е почетен гражданин на Варшава (1992) и на Пултуск, член е на много академии на науките и научни дружества по целия свят, доктор хонирис кауза на парижката Сорбона, изнасял е лекции в множество учебни заведения.
Александер Гейщор е автор на около 500 публикации, между които:
- История на Полша (Historia Polski) (съавтор; 1947)
- Из изследванията върху генезиса на кръстоносните походи (Ze studiów nad genezą wypraw krzyżowych) (1948)
- Очерк по помощни исторически науки (Zarys nauk pomocniczych historii) (1948)
- Очерк по история на латинската писменост (Zarys dziejów pisma łacińskiego) (1972)
- Кралският замък във Варшава (Zamek Królewski w Warszawie) (1973)
- Митология на славяните (Mitologia Słowian) (1980), първият значителен труд на тази тема след Александър Брюкнер
- История на Мазовия до 1526 год. (Dzieje Mazowsza do 1526 roku) (заедно с проф. Хенрик Самсонович)
