Александър Донски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за македонския писател. За българския тенисист вижте Александър Донски (тенисист).

Александър Донски
Александар Донски
псевдоисторик от Северна Македония
Роден
18 ноември 1960 г. (63 г.)

Александър Донски е псевдоисторик, писател и преводач от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1960 година в Щип. Основно и средно образование завършва в Щип.

Сътрудничи на Управлението за държавна сигурност под псевдонима Филип.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Александър Донски е показателно за идеологията на така наречения античен македонизъм, която акцентира върху връзките на днешното население на географската област Македония и Антична Македония. Като сътрудник на едно от най-крайните в това отношение издания – „Македонско сонце“ и на македонистки издания от България Донски се проявява преди всичко като полемист и пропагандатор, систематизиращ достигнатото от други македонистки популяризатори и учени в стройна система, претендираща да отговори на въпросите и съмненията относно миналото и идентичността на днешното население на Македония.

Една от известните му книги е „Етногенетичните разлики между македонците и българите“, в която се използват псевдонаучни аргументи – привеждане на художествени произведения като исторически извори и други. Основна теза на Александър Донски е, че етническите македонци са просъществували от античността през средновековието до наши дни, въпреки опитите на гръцката и българската пропаганда да ги асимилира. Според него няма сведения жители на Македония през Средновековието и Османското владичество да са се декларирали като българи. В своите писания Александър Донски определя българите като преки потомци на прабългарите, които според него са тюрко-монголско племе от монглоиден антропологически тип, позовавайки се на български историци, като един от основните поддръжници на индо-иранската теза за произхода на прабългарите, Петър Добрев, а българските славяни нарича само и единствено анти. Споменава и за съюза, сключен от цар Иван Александър с османците против Византия през 1360 г., представяйки го за „прецедент“ в Европа и премълчавайки, че именно византийският император Йоан VI Кантакузин докарва османците в Европа като наемници във византийската гражданска война през 1341 – 1347 година, като за отплата за решителната им помощ за спечелването на битката при Питион през 1352 година им предоставя крепостта Цимпе, станала отправната им точка за нахлуването им в Европа.

В книгата си „Исус Христос и македонците“ Александър Донски прави опити да аргументира присъствието на антични македонци в Светата земя по времето на Исус Христос и срещите на Исус Христос и Йоан Кръстител с тях.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Јапонскиот печат за Илинденското востание (1987)
  • Фолклорното богатство на Штип (1989)
  • Натприродни огласи (1994)
  • Што ќе ни се случи по смртта? (1995)
  • Морбидни раскази (1996)
  • Судбина (1997)
  • Етногенетските разлики помеѓу Македонците и Бугарите (2000)
  • Исус Христос и Македонците (2000)
  • Уделот на Македонците во светската цивилизација (2002)
  • Античко – македонското наследство во денешната македонска нација (2000)
  • Денешните потомци на Самоиловата царска династија (2004)
  • The descendents of Alexander the Great of Macedon (Shtip, Sidney 2004)
  • Сведоштва за Илинденскиот период (заедно с Атанас Киряков от Благоевград, 2005)
  • The genealogical lineage between queen Elizabeth II and the medieval Macedonian czar Samuel (Shtip/Sidney, 2005)
  • Македонското потекло на некои од американските председатели (2006)
  • Сите светители од Македонија (2006)
  • Денешните потомци на античко-македонската царска династија (2007)
  • Византиски цареви од македонско потекло (2007)
  • Тајната на бакарната книга (2007)- роман
  • Обединувањето на Македонија (2008) – роман
  • Американски јасновидец во контакт со духот на Александар Македонски (2009) – роман
  • Старогрчки и други антички сведоштва за посебноста на античките Македонци (2011)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]