Александър Дюма-син

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Александър Дюма-син
(Alexandre Dumas, fils)
френски писател и драматург
Alexandre Dumas01.jpg
Роден: 27 юли 1824 г.
Париж, Франция
Починал: 27 ноември 1895 г.
(на 71 г.)
Религия: християнство

Семейство:
Баща: Александър Дюма-баща

Александър Дюма-син (на френски: Alexandre Dumas, fils) е френски писател. Той е едно от трите незаконнородени деца на писателя Александър Дюма-баща, по времето когато той е женен за Ида Ферие. Синът е най-известното от трите деца, навярно заради това, че е кръстен с името на баща си. Друга прилика между двамата е, че синът поема по стъпките на баща си като също става известен писател и драматург.

Поради еднаквостта на имената, обществото нарича двамата писатели „баща“ и „син“, за да бъдат разграничавани и произведенията им.

Александър Дюма-син е роден на 27 юли 1824 г. и в Акта за раждане записват майка и баща - неизвестни. Родителите го признават чак след 7 години, през 1831 година. Майка му, шивачката Катрин Лор Лабе е съседка на Александър Дюма-баща. Авторът на "Тримата мускетари" дава име на сина й, но на нея го отказва. След съдебна битка малкия Александър е поверен на баща си. Темата за разпадане на семейството става основна в творчеството на сина. Психиката му пък отрано е белязана от отчаянието, което той трудно успява да превъзмогне. В детството му го прехвърлят от пансион на пансион, заради бурния живот на баща му. Въпреки прочутото име, което получава, синът е подложен на насмешки и тормоз от страна на връстниците си, които го обиждат като "копеле". През целия си живот е бил сърдит на баща си, че е изоставил майка му, за да тича след многобройните си любовници.

В зряла възраст Александър Дюма-син става изразител на различни социални каузи. В пиесите "Незаконният син" и "Блудният баща" той критикува остро обществото заради неговото презрение към изоставените жени и извънбрачните деца. Занимават го и темите за семейните драми, изневярата, проституцията и развода. Заради тези му позиции в онези времена го определят като скандален автор.

През 1872 год. негов текст, защитаващ еманципацията на жените е забранен за печат. Александър Дюма-син е близък с друга, определяна и тя като скандална личност - Жорж Санд. Той дори я нарича "моята скъпа майка".

Добрият стил е в кръвта му, наследена от великия му родител. На 17 год. Александър пише първите си стихове. Започва да придружава баща си в театралните му турнета. През 1845-1846 год. двамата живеят във вила "Медичи" в Сен Жермен ен Ле. Тогава излиза и първия му роман "Приключенията на четири жени и един папагал".

Успехът идва и при сина с публикуването на най-известната му творба "Дамата с камелиите" през 1848 година. Четири години по-късно романа се превръща в пиеса. След още 1 година славата нараства още, когато Джузепе Верди и Франческо Мария Пиаве правят "Травиата". Фабулата е почерпена от историята на Мари Дюплеси, любовница на Александър Дюма-син през 1844 и 1845 година. Истинското й име е Роз Алфонсин Плеси. Израснала в голяма мизерия и от малка работела като перачка, на 16 год. тя се превръща в една от най-известните куртизанки на Париж. Знае да чете и да пише, свири на пиано, умее да разговаря по всякакви теми. В дома си създава салон, който бива посещаван от известни писатели и политици. В очите на ухажорите си тя е дискретна и интелигентна. След като се разделя с Дюма-син, тя става любовница на Ференц Лист. През 1846 год. в Лондон тя се омъжва за граф Едуар дьо Перего. Баща му обаче се обявава против този брак и тя се завръща във Франция. След тридневна агония, през 1847 г. тя умира, едва на 23 год. Няколко месеца по-късно Дюма-син пише поема в нейна чест и я нарича "Греховете на младостта".

19 години след появата на "Дамата с камелиите", писателят я описва така: "Тя беше висока, много слаба, с черни коси и розово-бяло лице. Имаше малка глава, големи издължени очи като на японка, но много живи, устните й бяха червени като череши, а зъбите й - най-хубавите на света. През 1844 год, когато я видях за първи път, красотата й разцъфтяваше в целия си разкош. Тя умря от болест на гърдите, когато бе едва на 23 години".

В романа Маргьорит Готие е куртизанка с голямо сърце, която напуска живота, защото не успява да овладее последиците от страстта си.

"Умря бедна в огромен апартамент, преследвана от кредиторите си. Имаше осанка по рождение, обличаше се с вкус, ходеше грациозно, почти с благородство. Понякога я вземаха за дама от висшето общество", продължава описанието на Мари Дюплеси.

Приживе Александър Дюма-син има много почитатели, но и доста сурови критици. "Не харесвам таланта на Александър Дюма-син. Той е измислен писател с посредствен стил, чийто творчество е изпълнено с най-странни теории", пише за него Емил Зола. Освен "Дамата с камелиите" Александър Дюма-син написва още десетина романи и куп театрални пиеси.

Около 1850 год. двамата Дюма престават да живеят заедно. Синът се жени през 1864 г. за Надежда фон Кноринг, вдовица на Княз Александър Наришкин. От нея има дъщеря. Двамата живеят заедно години преди това, но не могат да сключат брак преди смъртта на московския дворянин. След смъртта на Надежда, Александър се жени повторно за Хенриет Рение дьо ла Бриер, с която нямат потомство. Само няколко месеца след сватбата писателят издъхва.

Дюма-син е обявен за член на Френската академия пред 1874 г. и така заема мястото си сред безсмъртните. Юго, който не е стъпвал в Академията от 23 години, се връща, за да гласува за него. През 1884 г. Александър наследява от Адолф дьо Льовен, който е съавтор на баща му, имение в Париж, където умира на 27 ноември 1895 година. Погребват го на хълма на Монмартр на 100 метра от гроба на Мари Дюплеси.

Негова потомка се жени за българин и живее у нас.

Валери Дюма, внучка на Александър Дюма-син, се влюбва в българин от Монпелие, омъжва се за него и идва да живее в град Дупница. Двамата с Андрей Даскалов се запознават във Франция, където младежът учи медицина. Валери пък кара курсове за медицинска сестра. Идват в България през първото десетилетие на ХХ век, а като военен лекар, Андрей Даскалов взима участие във всички войни от началото на века. Семейството има 7 деца.

Творби[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • Дамата с камелиите (La Dame aux camélias) (1848)
  • L'affaire Clemenceau (1867)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за