Александър Егоров

Александър Егоров
13 октомври 1883 - 23 февруари 1939 г.
Маршал Александър Егоров
Място на раждане	Бузулук, Оренбургска губерния, Руска империя
Място на смърт	Москва, СССР
Служил на	Руска империя, СССР
Години на служба	1905 - 1938
Звание	Маршал на Съветския съюз
Командвания	Началник на Генералния щаб на РККА
Битки	Първа световна война, Гражданска война в Русия
Отличия	Орден „Червено знаме“

Алекса̀ндър Илѝч Его̀ров (на руски: Алекса́ндр Ильи́ч Его́ров) e военачалник от времето на гражданската война в Русия, началник на Генералния щаб на РККА и един от първите маршали на Съветския съюз (1935). Разстрелян на 23 февруари 1939 г. Реабилитиран посмъртно на 14 март 1956 г.

Биография

Военна кариера

Роден на 13 октомври 1883 г. в Бузулук, Оренбургска губерния на Руската империя. Завършва Казанското пехотно юнкерско училище през 1905 г. Кадрови военен в императорската армия, участник в Първата световна война, Егоров командва полк (като подполковник, а после и като полковник).

В РККА е от декември 1917 г. Оттоваря за подбора на офицери за Червената армия, занимава се с въпросите за пленниците и бежанците, от август 1918 г. командва армии и фронтове в гражданската война (участва в бойните действия при Самара и Царицин), а после и в съветско-полската война.

През 1924 - 1925 г. Егоров командва всички въоръжени сили в Украйна и Крим, до 1926 г. е военен аташе в Китай, а в периода 1927 - 1931 г. е командир на Беларуския военен окръг. От 1931 до 1937 г. е началник на Щаба (впоследствие Генералния щаб) на РККА. Един от първите маршали на Съветския съюз при създаването на званието през 1935 г.

Гибел

Отначало Егоров не е засегнат от чистките в средите на военните, проведени през 1937 г. - възможно е роля да са изиграли връзките му със Сталин и Будьони от времето на гражданската война. Все пак в края на годината е свален от поста командващ на Закавказския военен окръг и арестуван на 27 март 1938 г., въпреки, че заповедта за арестуването му е датирана месец по-късно [1].

Егоров е обвинен в „шпионаж, подготовка за терористични актове и участие в контрареволюционни организации“. Разследването по делото му се забавя, но след намесата на Николай Ежов и предаването на делата в ръцете на Берия, някои дела са разгледани ускорено. Егоров, заедно с няколко други военни, е разстрелян в Деня на Съветската армия - 23 февруари 1939 г. Кремиран на Донското гробище.

На 14 март 1956 г. Александър Егоров е реабилитиран - един от първите сред репресираните военачалници.

Награди

• Четири ордена „Червено знаме“ — 1919, 1921, 1930 и 1934 г.
• Почетно революционно оръжие (шашка) — 17 февруари 1921 г.
• Медал „20 години РККА“ — 1938 г.

Съчинения

• Лвов—Варшава. 1920 г. Взаимодействие фронтов M —Л., 1929 г.
• Разгром Деникина 1919 Москва, 1931 г.
• Тактика и оперативное искусство РККА начала тридцатых годов – В кн.: Вопросы стратегии и оперативного искусства в советских военных трудах (1917—1940 гг.) Москва. 1965 г.
• Задача современного военного искусства – В кн.: Вопросы стратегии и оперативного искусства в советских военных трудах (1917—1940 гг.) Москва. 1965 г.

Литература

• Ненароков А. П. Верность долгу Москва. 1973 г.
• Ненароков А. П. Верность долгу: О маршале Советского Союза А. И. Егорове Москва. 1989 г.
• Полководцы гражданской войны Москва. 1989 г.

Външни препратки

• ((ru)) Биография на маршал Егоров на страницата hrono.ru

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Егоров, Александр Ильич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.