Александър Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Занков
Български скулптор
Александър Занков 
Роден: 29 януари 1900 г.(1900-01-29)
София, Княжество България
Починал: 27 юни 1982 г. (на 82 г.)
София, България

Александър Христов Занков е български художник и скулптор.

Биография[редактиране | edit source]

Александър Занков е роден в София на 29 януари 1900 година, в семейството на Христо Занков. Брат е на революционера Георги Занков. Завършва Трета мъжка гимназия в София. От една паралелка е с художника Александър Жендов.[1]

Георги Занков с брат си Александър, Виена, 1926.

Следва в Художествената академия във Флоренция при Либерто Андрести. В Рим се запознава с руската балетмайсторка, родена в Киев, Анна Воробьова (1898-1985) и там през 1926 година сключват брак. Имат двама сина: Огнян Занков (професор д.п.н.) и Орлин.[2][3][4] През 1927 година завършва Художествената академия в Рим при проф. Е. Лупи. През 1929 година специализира в Париж при проф. Антоан Бурдел (ученик на Роден). През 1934 година се завръща в България.

Александър Занков участва в много общохудожествени изложби и в много конкурси за паметници. Работи в областта на монументално-декоративната скулптура и композиция. През 1939 година създава „Паметник на освободителите“ в Кърджали. През 1941 година участва в пластичното оформление на Военната академия в София, моделира каменните фигури за фасадата на сградата. След 9 септември 1944 г. участва в осъществяването на временната монументална украса на София и на статуята на „Републиката“ през 1946 година. През същата година прави бронзова фигура на българския войник пред Военното гробище в София, орнаменталната пластика на салоните на Театъра на народната армия в София и на Културния дом на профсъюзите „Георги Димитров“ (днес Син сити) през 1948 година, а в колектив печели конкурса и строи Паметник на съветската армия в Шумен. Негов е страничният релеф на Паметника на съветската армия в Пловдив от 1957 година, Паметник на Иван Вазов, София от 1956 година, Паметника на загиналите руски войни, връх Етрополска Баба. През 1960 година в София осъществява първата си самостоятелна изложба. През 1967 година на пътя между Пазарджик и Пещера създава паметник на Алеко Константинов. Негови творби се намират в художествени галерии и музеи в страната и чужбина, като София, Казанлък, Москва и други, а също и в много обществени сгради и паркове в страната.

Почива в София на 27 юни 1982 година.[5][6] [7] [8]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Чудомир, Съчинения в три тома, Том 3, Спомени, пътеписи, статии и бележки, Издателство "Български писател", София, 1970, стр.64.
  2. Анна Воробьова - украинка, която се посвещава на българския балет, 22 октомври 2011.
  3. Попов, Теодор. Звезди на българския балет, София, 1993 г.
  4. Станчев, А. „Анна Воробьова (In memoriam)“. – Музикални хоризонти, 1985, №7, 34-35.
  5. Димитров, Димитър. История на изкуството, Просвета, София, 1991, стр. 260.
  6. Енциклопедия България, Том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 37-40.
  7. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, Том 1, Издателство на БАН, София, 1980, стр. 322.
  8. Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България, Държавно издателство „Техника“, София, 1981, стр. 223, 330.