Александър Иконографов
| Александър Иконографов | |
 Портретна снимка на Александър Иконографов. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Александър Александров Икономов |
|---|---|
| Починал | 20 февруари 1974 г. София, Народна република България |
| Националност | българин |
| Александър Иконографов в Общомедия | |
Александър Александров Икономов, познат още като Александър Иконографов е български режисьор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 1 април 1897 г. През 1917 г. завършва гимназия в Одеса, след което, през 1921-1922 г., учи театрално изкуство в частната школа на А. Попов, А. Попова и Г. Стоянов. Следва актьорско майсторство в Мюнхен. В Париж завършва актьорство, режисура и сценография при проф. Попедикс от „Комеди франсез“. В периода 1925-1938 г. работи в няколко френски театъра като помощник-режисьор. Дебютира като режисьор през 1940 г. с постановката „Всеки си има мнение“ на Л. Пирандело в Народния театър. През 1941-1942 г. е режисьор в Скопския народен театър.[2] Режисьор е в Пловдивския народен театър, Народен театър и директор режисьор в Пловдивския театър, Плевенския театър. От 1953 до 1955 г. е режисьор в театър „Трудов фронт“. След това работи на свободна практика в по-голямата част от провинциалните театри в България. Почива на 20 февруари 1974 г. в София.[1]
Постановки[редактиране | редактиране на кода]
Александър Иконографов поставя на сцена множество постановки, по-значимите са:
- „Доходно място“ на Александър Островски
- „Свекърва“ на Антон Страшимиров
- „Училище за жени“ на Молиер
- „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир
- „Хъшове“ на Иван Вазов
- „Кражба“ на Джек Лондон
- „Милионерът“ на Йордан Йовков
- „Царска милост“ на Камен Зидаров[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 187. (на български)
- ↑ Горянски, Петър. 1 година Скопски народенъ театъръ. Скопие, Българско дѣло, 1942. с. 1.
