Александър Кержаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Кержаков
Aleksandr Kerzhakov 2012.jpg
Лична информация
Прякор Керж
Цяло име Александър Анатолевич Кержаков
Дата на раждане 27 ноември 1982
Място на раждане Кингстеп, Санкт Петербург, СССР
Ръст 175 см
Пост нападател
Настоящ отбор
Отбор Зенит
Номер 11
Договор до 2016
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
2000
2001-2006
2006-2008
2008-2010
2010-досега
Светегорец
Зенит
Севиля
ФК Динамо Москва
Зенит
32
159
26
50
83
(27)
(64)
(8)
(19)
(46)
Национален отбор²
2002 - Русия 72 (22)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 12 октомври 2012.
2. Информацията е актуална към 12 октомври 2012.

Александър Анатолиевич Кержаков е руски футболист. Считан е за един от най-добрите руски нападатели. Има брат Михаил, който е вратар. Кержаков е футболистът, отбелязал най-много попадения с екипа на Зенит. Той се е разписвал над 100 пъти в състава на петербургци.

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Кержаков през сезон 2006

Кержаков започва кариерата си в Светегорец. Александър прави много силен сезон там, вкарвайки 27 гола в 32 мача. В края на 2000 Юрий Морозов го взима в Зенит. Нападателят играе много силно в предсезонната подготовка и получава номер 11 - номерът на продаденият във Франция голмайстор Александър Панов. Дебютира на 10 март 2001 срещу Ротор. Първият си гол вкарва няколко месеца по-късно срещу Спартак Москва. Още в дебютният си сезон за "питерци" Керж става важен играч и попада в списък "33 най-добри" под номер 3. Александър сформира мощно нападателно дуо с Андрей Аршавин, което става един от най-силните тандеми в руското първенство. През 2002 вкарва 14 гола и става най-добър млад играч през сезона. През сезон 2004 Александър става голмайстор на шампионата с 18 попадения. През сезон 2006 Зенит достига 1/4 финал в купата на Уефа (сега лига Европа) и Кержаков е трансферна цел на много грандове. Напуска Зенит след като се скарва с ръководството на тима.

В средата на 2006 година Кержаков подписва с ФК Севиля от испанската област Андалусия за 5,5 млн евро. През 2006/07 печели Купата на УЕФА и става Заслужил майстор на спорта. Също така Керж помага на тима си да спечели купата и суперкупата на Испания. Сезон 2007 е далеч по-неуспешен за нападателя, защото треньора Хуанде Рамос не разчита много на руснака. Той налага Фреди Кануте и Луиш Фабиано за негова сметка и дори решава да го продаде.


В Динамо, сезон 2009.

През януари 2008 г. Александър се връща в Русия с екипа на ФК Динамо Москва срещу 8 милиона евро. Първоначално е с нетипичният за нападател номер 5, а през 2009 взима номер 10. Той става неизменен титуляр и най-голям конкурент за титулярно място на българинът Цветан Генков. Първият си гол за Динамо вкарва на ФК Москва. През 2008 вкарва 7 гола в 27 мача и помага на тима да достигне трето място в крайното класиране. През 2009 Кержаков отбелязва 12 гола в 24 срещи. В Лига Европа вкарва и 1 попадение на българският ЦСКА София. Към Кержаков се появява интерес от родният му тим Зенит, както и от ФК Монако и още няколко отбора.

Кержаков в състава на Зенит, 2010.

В началото на 2010 Кержаков се завръща в Зенит за 4 милиона евро. Завръщането му в Зенит не започва по най-добрият начин, след като до десетият кръг на шампионата има отбелязан само 1 гол. На 30 юли вкарва 2 попадения на Рубин Казан и на практика осигурява титлата на своят тим.[1] На 17 август 2010 вкарва на Оксер в Шампионската лига. Този гол е негов стотен с фланелката на Зенит. На 16 септември 2010 вкарва 3 гола на Андерлехт. 9 дни по-късно отново вкарва три попадения. Този път той се разписва срещу Сатурн. Една седмица след това, Кержаков се разписва на два пъти срещу Спартак Налчик. Така Кержаков запазва титулярното си място, след като тимът е подсилен с Александър Бухаров и Данко Лазович. На 16 октомври 2010 към Александър се появява интерес от английският гранд Ливърпул.[2]. Същият ден той се разписва срещу Амкар Перм. Това е неговият гол номер 161 в руския футбол. Седмица по-късно Кержаков се разписва на 2 пъти срещу Алания. През декември 2010 е избран за футболист на годината в Русия според РФС. Първият си гол за 2011 вкарва срещу Твенте в Лига Европа. На 24 април вкарва своят гол номер 79 за Зенит в шампионата на Русия. На 29 май вкарва 2 попадения на ФК Спартак Москва. На 28 август отбелязва хеттрик срещу ФК Краснодар. На 3 март 2012 отбелязва 2 гола срещу ЦСКА Москва, които са негови 17ти и 18ти гол за сезон 2011/12. на 16 март 2012 вкарва 2 гола на бившият си тим Динамо. В мачът срещу Спартак той отбелязва своят 20ти гол за сезона. Той приключва сезона като втори голмайстор с 23 попадения. Пред него е Сейду Думбиа с 28.

През сезон 2012/13, след идването на Аксел Витсел и Хълк, Кержаков е пратен в дублиращият отбор след като му е отказан нов договор с повишена заплата.[3]Скоро обаче той се връща в първият отбор.[4] Формата на Керж през сезона е колеблива като последният си гол вкарва през ноември 2012 срещу Волга. След това записва 1615 минути (22 мача) без вкарано попадение.[5]

В началото на сезон 2013/14 е оставен резерва за сметка на Александър Бухаров. Кержаков прекратява головата си суша след като вкарва на Ньордселанд в шампионската лига.[6] В мачът със Спартак Москва отбелязва своят гол номер 208 във всички руски турнири, ставайки най-резултатният руски футболист.

Национален отбор[редактиране | edit source]

Кержаков в националният отбор.

Кержаков дебютира за националният отбор на Русия под ръководството на Олег Романцев на 27 март срещу Естония, влизайки като резерва на мястото на Владимир Бесчастних. Александър участва на Мондиал 2002, но там изиграва едва 7 минути, появявайки се в игра срещу отбора на Белгия. Участва на Евро 2004, където записва един мач — срещу Португалия. През 2008 година треньорът Гуус Хидинк го пренебрегва и го оставя извън групата за Евро 2008. През цялата година Александър не записва нито една среща за "сборная". На следващата година Хидинк връща Кержаков в отбора и при повторния си дебют, Саша вкарва 2 гола на Финландия. При Дик Адвокаат Кержаков не е повикан за мачовете срещу Андора и Словакия, но след силни игри със Зенит е повикан за срещите с Ейре и Македония. Той вкарва по едно попадение и в двата мача. През май 2012 попада в групата на "сборная" за Евро 2012. В подговотката за турнира вкарва голове срещу Уругвай и Италия и вече има 19 гола, което го нарежда на трето място в класацията на голмайсторите на националният отбор. На Евро 2012 играе и в трите мача, но не отбелязва нито един гол. След многото пропуски, в английският език се появява глаголът Kerzhakov[7]. Той означава пропуск от близко разстояние. В квалификациите на Мондиал 2014 Кержаков вкарва 2 гола на Израел и 1 на Португалия и е само на 4 гола от рекорда на Владимир Бесчастних. Въпреки че Александър се намира в голова суша, той продължава да бъде титуляр в националният отбор.

Награди[редактиране | edit source]

Отборни[редактиране | edit source]

  • Шампион на Русия - 2010, 2011/12
  • Носител на купата на Русия - 2009/10
  • Носител на купата на лигата - 2003
  • Носител на суерпкупата на Русия - 2011
  • Носител на купата на УЕФА - 2006/07
  • Носител на купата на Испания - 2006/07
  • Носител на суперкупата на Испания - 2007

Индивидуални[редактиране | edit source]

  • Голмайстор на РФПЛ - 2004
  • В списък "33 най-добри" - № 1 (2002, 2003, 2004, 2010,2012), № 2 (2009), № 3 (2001, 2005)
  • Най-добър млад играч на Премиер-лигата - 2002
  • Заслужил майстор на спорта
  • Футболист на годината в Русия в класацията на РФС - 2010

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.sport1.bg/sport1/node/182741
  2. http://soccer.ru/news/206413.shtml
  3. http://www.sportal.bg/news.php?news=387053
  4. http://soccer.ru/news/314578.shtml
  5. Кержаков не забивает уже 1615 минут
  6. Кержаков забил в официальном матче впервые с ноября 2012 года
  7. http://sport.rbc.ru/euro2012/news/russia/25/06/2012/2301/
Национален отбор по футбол на Русия - Световно първенство 2002

1 Руслан Нигматулин | 2 Юрий Ковтун | 3 Юри Никифоров | 4 Алексей Смертин | 5 Андрей Соломатин | 6 Игор Семшов | 7 Виктор Онопко | 8 Валери Карпин | 9 Егор Титов | 10 Александър Мостовой | 11 Владимир Бесчастних | 12 Станислав Черчесов | 13 Вячеслав Даев | 14 Игор Чугайнов | 15 Дмитрий Аленичев | 16 Александър Кержаков | 17 Сергей Семак | 18 Дмитрий Сенников | 19 Руслан Пименов | 20 Марат Измайлов | 21 Дмитрий Хохлов | 22 Дмитрий Сичов | 23 Александър Филимонов | Треньор: Олег Романцев

Национален отбор по футбол на Русия - Европейско първенство 2004

1 Сергей Овчинников | 2 Владислав Радимов | 3 Дмитрий Сичов | 4 Алексей Смертин | 5 Андрей Каряка | 6 Игор Семшов | 7 Марат Измайлов | 8 Ролан Гусев | 9 Дмитрий Буликин | 10 Александър Мостовой | 11 Александър Кержаков | 12 Вячеслав Малафеев | 13 Роман Шаронов | 14 Александър Анюков | 15 Дмитрий Аленичев | 16 Вадим Евсеев | 17 Дмитрий Сенников | 18 Дмитрий Кириченко | 19 Владимир Бистров | 20 Дмитрий Лосков | 21 Алексей Бугаев | 22 Евгени Алдонин | 23 Игор Акинфеев | Треньор: Георгий Ярцев

Национален отбор по футбол на Русия - Европейско първенство 2012

1 Игор Акинфеев | 2 Александър Анюков | 3 Роман Шаронов | 4 Сергей Игнашевич | 5 Юрий Жирков | 6 Роман Широков | 7 Игор Денисов | 8 Константин Зирянов | 9 Марат Измайлов | 10 Андрей Аршавин | 11 Александър Кержаков | 12 Алексей Березутски | 13 Антон Шунин | 14 Роман Павлюченко | 15 Дмитрий Комбаров | 16 Вячеслав Малафеев | 17 Алан Дзагоев | 18 Александър Кокорин | 19 Владимир Гранат | 20 Павел Погребняк | 21 Кирил Набабкин | 22 Денис Глушаков | 23 Игор Семшов | Треньор: Дик Адвокаат