Александър Лер

Александър фон Лер
20 май 1885 - 17 февруари 1947 г.
немски генерал
Прякор	Саша
Място на раждане	Турну Северин
Място на смърт	Белград
Служил на	Австро-Унгария Австрия Нацистка Германия
Род войски	Луфтвафе
Години на служба	1914 - 1945
Звание	Обергрупенфюрер
Войсково поделение	4-ти военновъздушен флот 12-та немска армия Група армии „Е“
Командвания	4-ти военновъздушен флот 12-та немска армия
Битки	Полша Франция Югославия Гърция Крит Съветски съюз
Отличия	"Железен кръст" "Кръст за храброст" "Златен въздушен кръст"

Александър фон Лер или Александър фон Льор е немски генерал от Вермахта по време на Втората световна война командвал подразделенията на Вермахта на територията на бивша кралска Югославия.

Биография

Александър фон Лер с псевдоним Саша е роден 20 май 1885 г. в Турну Северин (днес Румъния). Баща му е немец, а майка му православна по вероизповедание. Владее отлично руски, сърбохърватски, румънски и унгарски език.

През Първата световна война командва австроунгарски батальон в сръбската кампания. Раняван два пъти. Командващ 85-и пехотен полк на Австро-Унгария дислоциран във Вишеград. Получава чин майор в края на Първата световна война.

След войната активно усъвършенства военната си подготвка. През 1921 е повишен в подполковник, а от 1928 е полковник. През 1934 е произведен в генералски чин - генерал-майор. Лер е главен военен съветник на Хитлер по австрийския въпрос, а след аншлуса на Австрия към Третия райх е командващ немските военновъздушни сили на територията на Австрия (нем. Kommandeur Luftwaffenkommando Ostmark). От 24 март 1938 г. е генерал-лейтенант от Луфтвафе.

От 1939 година Лер е командващ 4-ти военновъздушен флот на Райха. Като командир на флота участва в нападението над Полша през септември 1939 г. За заслуги към бързата победа над Полша, получава от Хитлер "Железен кръст" и "Кръст за храброст", а от Херман Гьоринг получава " Златен въздушен кръст". Неговия въздушен флот участва и в боевете на Западния фронт (във Франция, Белгия, Холандия).

Като командир на 4-ти военновъздушен флот участва в нападението срещу Югославия през април 1941 година. (ръководи бомбардировките над Белград), след което ръководи военновъздушните операции в Гърция, Крит и срещу Съветския съюз в операция Барбароса.

Сдобива се с чин генерал-полковник в Крим на 3 май 1942. От август 1942 е командващ 12 армия на Балканите, като комендант на немските войски в Югоизточна Европа. Като командир на Югоизтока организира две от големите офанзиви срещу Титовите партизани и четниците в Босна и Херцеговина (операция Вайс) и Черна гора (операция Шварц).

През зимата на 1943 г. е поставен под шапката на новосформираната Група армии „Е“, командвана от Максимилиан фон Вайкс, като задържа под свое пряко ръководство само немските войски в Гърция. От септември 1944 г. (след деветосептемврийския преврат в България) ръководи оттеглянето на немските войски от Гърция и Албания през някогашна Югославия. През март 1945 г. участва с част от силите си в неуспешната немска контраофанзива в Унгария. В края на март същата година е назначен за комендант на Югоизтока, а от средата на април под негово командване е участъка на отбраната по река Соча. В края на април под негово командване е поставен 97-и корпус в Истрия от Група армии „C“.

В края на войната той успява да се измъкне от плен и пребивава в Австрия в края на май 1945 г., но е заловени от английски войници и предаден на титовата власт в Югославия.

Вкаран е във военния затвор в Белград от юни 1945 до февруари 1947 г.

Съден е от "народната власт" по делото срещу немските коменданти и висши командири в Югославия от 5 до 13 февруари 1947 г. от т.нар. 3-ти Военен съд на Югославската армия в Белград. Признат е за военнопрестъпник и е осъден на смърт.

Застрелян на 17 февруари 1947 г. в Белград.