Александър Лурия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Лурия
Luria.jpg
руски психолог
Роден 16 юли 1902 г.(1902-07-16)
Казан, Русия
Починал 14 август 1977 г. (на 75 г.)
Москва, СССР
Националност съветска
Народност евреин
Алма матер Казански държавен университет
Повлиян от Лев Виготски
Религиозни възгледи атеист

Александър Романович Лурия е роден през 1902 г. в град Казан.С името на Лурия се свързва създаването на един качествено нов научен клон на психологията-невропсихология. Александър Лурия завършва педагогика във Факултета по обществени науки на Казанския университет,а след това завършва и медицина в МГУ "Михаил Ломоносов" в Москва.Заради своя огромен научен принос към експерименталната невропсихология Лурия е почетен доктор на множество университети - Москва, Тампере,Ниймеген,Лестър. Член е на Академията на науките на СССР, член-кореспондент на Американската Асоциация на психолозите, на Американската Академия на изкуствата, на Американската Академия по педагогика. Лурия се превръща в незаменима част от руската класическа тройка на психолозите- Лев Виготски,Алексей Леонтиев и не напоследно място Лурия. Съветският психолог спомага за създаването на културно-историческата теория в психологията, чиито автор е Виготски. Интересът на Лурия към висшите психични функции е голям още на семинарните занятия по мозъчна физиология и невроанатомия,по време на следването му в Медицинския факултет на МГУ. На базата на задълбочените си научни интереси и своите наблюдения, Лурия създава една нова теория за динамичната локализация на висшите психични функции. Тази теория е изключително смела,защото тя отрича съществуването на тесния локализационизъм, според който всички висши корови функции са дислоцирани само и единствено в точно определени зони на мозъчната кора. По този начин Лурия документира теорията за антилокализационизма, която разглежда мозъка като единна структура,която може да функционира в унисон с коровите анализатори, които управляват различните висши психични функции. На базата на тази своя теория Лурия преосмисля изцяло научните тези на Пол Брока и на Карл Вернике, като по този начин създава и собствена класификация на афазиите. Затова и понякога невропсихологията бива наричана афазиология. Афазиите представляват увреждания на речево-слуховия и речево-двигателния апарат, намиращи се в слепоочния дял на мозъка.Така в модерната невропсихологиа са познати класификациите на Лурия и на Хомская, класификация на Хед и класификация на Вернике-Литхайм. Лурия има добра полева обсерватория от експериментални данни по време на Втората световна война,когато работи с много войници, преживели травматични разстройства, които рефлектират върху нормалните функции на езиково-говорния апарат.

Книги[редактиране | edit source]

На български език

  • Език и съзнание, Изд. Наука и изкуство, 1984

На руски език

Външни препратки[редактиране | edit source]

Online (amateur) complete translation of "A Little Book About a Big (Vast) Memory" from original Russian available here: http://sites.google.com/site/russianpsychologia/

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.