Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934).
Роден в Бесарабия, Александър Малинов завършва право в Киев през 1891. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са направени измененията в Търновската конституция от 1911.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.
Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.
Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Александър Малинов (революционер).
