Александър Манов

Александър Манов
	Александър Манов
български военен и революционер
Роден	15 август 1875 г. Кочани, Османска империя
Починал	1968 г. (92 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“
	Александър Манов в Общомедия

Александър Манов Манов е български военен деец, полковник, и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Александър Манов е роден 15 август 1875 година в град Кочани, който тогава е в Османската империя. В 1896 година завършва Военното училище в София с чин подпоручик и служи в Четиринадесети пехотен македонски полк. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година оглавява чета на ВМОК, която участва в сраженията при село Пирин на 1 септември, Бачево на 14 септември и Белица на 17 септември.

След въстанието отново постъпва на служба в армията. Служи в тридесет и пети пехотен врачански полк и шестнадесети пехотен ловчански полк.^[1] Участва във войните за национално обединение.^[2] През Първата световна война е командир на дружина от 31 пехотен полк. Носител е на орден „За храброст“ II, III и IV степен, 1 и 2 клас^[3]^[4], както и редица други военни отличия. Началник е на военно полково окръжие в София и до пенсионирането си е началник на седмо полково военно окръжие също в София. Пенсионира се от активна военна служба като полковник през 1920 г. След което става съветник по военно-организационни въпроси на върховното ръководство на ВМРО.

До смъртта си живее в София, на улица „Антим I“ №110. Има две дъщери – Величка Татарова и Екатерина Манова. Почива в дома си на 93 години през 1968 година, забравен, с мизерна пенсия и с отхвърлени заслуги към Отечеството от комунистическата власт. Парадната му сабя, военната парадна униформа и всички военни отличия са дарени от дъщеря му Екатерина Манова на Военно историческия музей в София.

Погребан е в Централните софийски гробища.^[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик (1896)
Поручик (1900)
Капитан (1904)
Майор (14 юли 1913)
Подполковник (5 октомври 1916)
Полковник (2 ноември 1919)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 208.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 277.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 545-546.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.
↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 208.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 277.

[3] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 545-546.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.

[5] Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]