Александър Милич
| Александър Милич Александар Милић Мили | |
| сръбски музикант | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Загребски университет |
Александър Милич Мили (на сръбски: Александар Милић Мили) е сред най-популярните композитори и музикални продуценти в Сърбия, собственик на продуцентска къща „Miligram Music“. Най-големите успехи на Мили са с Цеца Ражнатович.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Милич е роден на 29 януари 1969 г. в хърватския град Осиек, където завършва основното си и средно образование. След това се записва в Икономическия факултет в Загребския университет. След завършването си се мести в Прага и се дипломира във Факултета по бизнес и администрация.
Женен и е има две деца – дъщеря и син.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Мили е само на деветнадесет години, когато прави своя първи хит – „Ја не пијем“, дует с Хари Варешанович и Харис Джинович. Тогава основава своя група. Заради политическата ситуация се мести в Сърбия. Първият албум, на който Мили е композитор, аранжор и продуцент е създаден през 1996 г. за Цеца Ражнатович. След това работи и с Лепа Брена, Ана Николич и други.
Miligram music[редактиране | редактиране на кода]
Мили е основател и собственик на музикалната продуцентска къща „Miligram music“, която основава на 6 април 2004 г. в Белград. Първият ангажимент на новосъздадената компания е албума на Цеца - Горе од љубави, по който работи и компанията „Ceca Music“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Александар Милић Мили“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |