Александър Морфов (кинорежисьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Морфов
български актьор, театрален и кинорежисьор
Роден: 9 ноември 1960 г. (1960-11-09) (54 г.)
Ямбол, България

Александър Морфов Морфов е български актьор, театрален и кинорежисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1960 г. Баща му е офицер, а майка му е учителка по руски език и литература, музика и също е диригент на фолклорен хор и ансамбъл в Сливен. Завършва математическа гимназия и след казармата следва две години в Техническия университет във Варна. Участието му в театралната трупа на университета (тогава ВМЕИ) под режисурата на Стоян Алексиев го „запалва“ за театрална кариера. Напуска университета и работи в Сливенския театър като сценичен работник и осветител. През 1984 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завършва режисура за куклен театър през 1989 г. в класа на Юлия Огнянова и кинорежисура при Георги Дюлгеров през 1992. От 1994 г. е режисьор в Народен театър „Иван Вазов“. Женен за актрисата Рени Врангова, с която имат две дъщери - Неда и Сара.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите му спектакли на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, където прави запомнящото се остро, актуално, авторско „Политическо кабаре“ (1990). Един сезон е режисьор в Театър София, където поставя „Бурята“ от Шекспир. В Народния театър „Иван Вазов“ стартира с авторска версия на „Дон Кихот“ и с нов вариант на „Бурята“. Тези два спектакъла като че слагат началото на привличане на нова публика към театъра. Причина за това е стилът на режисьора: смесването на „високото“ и „ниското“ в една увлекателна забавна игра, откритата условност на този театър и изключително въображение в геговете, в използването на многообразни изразни средства - във визията, музиката и пр. С тези и следващата, „Сън в лятна нощ“ (1996) от Шекспир, Морфов става един от най-популярните и предпочитани от зрителя театрални режисьори. Авторският „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (1999) също е издържан в тази стилистика. С „На дъното“ по Максим Горки режисьорът заявява и силна гражданска позиция, без да се отказва от характерната си театралност. В тази линия е и „Хъшове“ (2004).

Въпреки че в последните години режисьорът предпочита да работи извън България, продължава да поставя и в Народния театър.

Извън страната Морфов работи предимно в Русия, Израел, Румъния, Латвия. От 2003 до 2006 г. е главен режисьор в Театър „В. Комисаржевска“ в Санкт Петербург.

Освен като режисьор Александър Морфов се изявява и като отличен актьор - изиграл е главните роли във филмите „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“ и „Пътуване към Йерусалим“.

Сценарист и режисьор на филмите „Хълмът на боровинките“ и четирисерийния „Хъшове“.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Многократен носител на българските театрални награди „АСКЕЕР“, „ИКАР“ и др.

Носител е на над 20 международни и най-престижните руски театрални награди („Златна маска“, „Чайка“, „Златен Софит“, „Кристален Турандот“, „Гвоздеят на сезона“ и др.)

Доктор хонорис кауза на Университета по аудио-визуални изкуства ESRA.

Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен за „изключителни заслуги към Република България в областта на културата и изкуството“.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Народен театър „Иван Вазов“

  • „Дон Кихот“ (1994)
  • „Сън в лятна нощ“ (1996)
  • „Бурята“ (1995)
  • „На дъното“ (1998)
  • „Вълшебна нощ“ (1995)
  • „Декамерон“ (1999)
  • „Хъшове“ (2004)
  • „Дон Жуан“ (2006)
  • „Полет над кукувиче гнездо“ (2010)
  • „Животът е прекрасен“ (2012)

Санкт-Петербургски театър „Вера Комисаржевская“

  • „Бурята“ по Уилям Шекспир,
  • „Дон Жуан“ Молиер,
  • „Ваал“ по Бертолд Брехт,
  • „Сапунени ангели“ по Х. Кинтеро,
  • „Сън в лятна нощ“ Уилям Шекспир

Театър „Et Cetera“, Москва

  • „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес,
  • „Крал Юбю“ от Алфред Жари,
  • „Люсиет Готие“ Ж.Фейдо

Театър „Ленком“, Москва

  • „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, с участието на Александър Абдулов,
  • „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, с участието на Мария Миронова

Театър „Гешер“, Тел Авив

  • „Примадона“ Дж. Хътчер,
  • „Finita la commedia“ по Н.Ердман.

Поставял е още във Франция, Швеция, Македония, Румъния и Латвия.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Актьор:

Режисьор:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]