Александър Морфов (кинорежисьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Морфов
български актьор, театрален и кинорежисьор
Роден:

Александър Морфов Морфов е български актьор, театрален и кинорежисьор.

Съдържание

[редактиране] Биография

Роден през 1960 г. в Ямбол. Работи в Сливенския театър като сценичен работник и осветител. Две години учи в Техническия университет във Варна. Участието му в театралната трупа на университета (тогава ВМЕИ) под режисурата на Стоян Алексиев го „запалва“ за театрална кариера. Кандидатства във ВИТИЗ и завършва режисура за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1990 в класа на Юлия Огнянова. Дипломният му спектакъл „Джакомо - страшния пират“ е в стил клоунада. По-късно завършва и кинорежисура при Георги Дюлгеров. От 1993 е режисьор в Народен театър „Иван Вазов“. Носител на няколко награди Аскеер и Икар за режисура. Женен за актрисата Рени Врангова, с която имат две дъщери - Неда и Сара.

[редактиране] Творчество

Първите му спектакли на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, където прави запомнящото се остро актуално авторско „Политическо кабаре“ (1990). В началото на 90-те поставя в Сливенския театър „Вълшебна нощ“ по текстове на Бекет и Мрожек - забавен и драматичен спектакъл, в който режисьорът изненадващо за публиката ползва характерната за кукления театър предметност като акцент в изказа. По-късно постановката е пренесена на сцената на Малък градски театър зад канала, а следващите ѝ варианти се играят на сцената на „Сълза и смях“ и на камерната сцена на Народния театър. Един сезон е режисьор в Театър София, където поставя „Бурята“ от Шекспир. В Народен театър „Иван Вазов“ стартира с авторска версия на „Дон Кихот“ и с нов вариант на „Бурята“. Тези два спектакъла като че слагат началото на привличане на нова публика към театъра. Причина за това е стилът на режисьора: смесването на „високото“ и „низкото“ в една увлекателна забавна игра, откритата условност на този театър и изключително въображение в геговете, в използването на многообразни изразни средства - във визията, музиката и пр. С тези и следващата „Сън в лятна нощ“ (1996) от Шекспир, Морфов става един от най-популярните и предпочитани от зрителя театрални режисьори. Авторския „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (1999) също е издържан в тази стилистика. С „На дъното“ по Максим Горки режисьорът заявява и силна гражданска позиция, без да се отказва от характерната си театралност, в тази линия е и „Хъшове“ (2004).

Въпреки че в последните години режисьорът предпочита да работи извън България, продължава да работи и в Народния театър - „Дон Жуан“ (2006) по Молиер спечели Аскеер 2007 за режисура.

Извън страната Морфов работи предимно в Русия и Македония. Сега е главен режисьор в Театър „В. Комисаржевска“ в Санкт Петербург. Носител е на множество международни и държавни отличия и награди.

Освен като режисьор Александър Морфов се изявява и като отличен актьор - играл е в: „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Сценарист и режисьор на филма „Хълмът на боровинките“.

[редактиране] Постановки

Народен театър "Иван Вазов":

  • „Дон Кихот“
  • „Сън в лятна нощ“ 1996
  • „Бурята“
  • „На дъното“
  • „Вълшебна нощ“
  • „Декамерон“ 1999
  • „Хъшове“ 2004
  • „Дон Жуан“ 2006
  • "Полет над кукувиче гнездо" 2010

Животът е прекрасен 2012

[редактиране] Филмография

Актьор:

Режисьор:

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици