Александър Олденбургски
| Александър Олденбургски | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Биариц, Франция |
| Националност |  Русия |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден Свети Владимир III степен |
| Семейство | |
| Баща | Петер фон Олденбург (1812–1881) |
| Александър Олденбургски в Общомедия | |
Александър Петрович Олденбургский (на руски: Александр Петрович Ольденбургский) е член на руското императорско семейство Романови. Наследствен принц. Руски офицер, генерал от пехотата и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Олденбургски е роден на 21 май 1844 г. в семейството на принц Пьотър Олденбургский. Правнук е на император Павел I. Получава домашно образование, след което преминава пълния курс на Императорското правно училище.
Посвещава се и на военното поприще. Назначен е за командир на лейбгвардейския Преображенски полк (1870-1876). Повишен е във военно звание генерал-майор.
Участва в Руско-турската война (1877-1878). Командир на елитната 1-ва Петровска бригада от 1-ва лейбгвардейска пехотна дивизия. Съставена е от лейбгвардейския Преображенски полк и лейбгвардейския Семьоновски полк. Проявява се в Боевете при Етрополе. Награден е с българския орден „Свети Александър“ I ст. (1883).
След войната е командир на Гвардейския корпус (1885-1889). Той е руският кандидат за българския трон след свалянето на Батенберг. Повишен е във военно звание генерал от пехотата и генерал-адютант от 1895 г. Сенатор и член на Държавния съвет (1896).
Сред постиженията на обществената му дейност е откриването на Института по експериментална медицина (дн. Институт „Иван Петрович Павлов“), основаването на климатичния курорт Гагра на Кавказкото крайбрежие на Черно море. Председател на Противочумната комисия и създател на противочумната лаборатория. Попечител на Правното училище.
По време на Първата световна война е върховен началник на санитарната и евакуационна част на Действуващата армия. Неговият девиз е „Нужния човек – на нужното място“.
След Февруарската революция от 1917 г. е уволнен от военна служба от Временното правителство. Емигрира първо във Финландия, а след това във Франция. Установява се в град Биариц. Тук е почетен председател на Съюза на преображенците. Умира през 1932 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 63-65.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ольденбургский, Александр Петрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |