Александър Попов (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Попов
руски учен
Александър Попов 
Роден: 16 март 1859
Турински рудник, Русия
Починал: 13 януари 1906
Петербург, Русия

Александър Степанович Попов е руски учен-физик със световна известност. Роден е на 16 март 1859 г. в селцето Турински рудник в Урал.

Ранна изследователска дейност[редактиране | edit source]

Завършва блестящо университет през 1883 г. и получава покана да преподава в Минния офицерски клас в Кронщад – по това време единственото учебно заведение, подготвящо специалисти–електротехници. Знаейки, че там има прекрасна лаборатория по физика и ценна библиотека, Попов се отказал от другите примамливи предложения и заминал за Кронщад. Там съвместно с преподавателската си дейност започнал и голяма изследователска работа в областта на електротехниката.

Изследване на електромагнитните вълни[редактиране | edit source]

1989 CPA 6117.jpg

През онези години немският учен Хайнрих Херц открил съществуването на електромагнитните вълни и доказал тяхното родство със светлината. Заинтересован от това откритие, Попов започнал детайлно изследване на електромагнитните вълни. За разлика от повечето учени, виждащи в тези вълни просто любопитно физическо явление, той съумял да оцени тяхното практическо значение и се насочил към техническата реализация на откритието — създаване на прибор за приемане на сигнали от разстояние. След провеждането на редица опити ученият установил, че присъединяването към прибора на проводник, изправен нагоре, и проводник, съединен със земята, рязко увеличава обсега на неговото действие, т.е. Попов изобретява антената и заземяването.

На 7 май 1895 г. в препълнената зала за заседания на Руското физико-химично общество Попов прави съобщение за първите резултати от своята работа и демонстрирал конструирания от него радиоприемник. Този ден — 7 май, се смята за рожден ден на радиото в страните на последвалия СССР. По-малко от година след това Попов създава цял комплекс с апаратура за безкабелно предаване на телеграфни сигнали. През март 1896 г. на заседание на Руското физико-химично общество, той извършва първото в света предаване на радиограма на разстояние около 250 м.

През есента на 1897 г. Попов пренася своите опити на кораби от Балтийския флот и през пролетта на следващата година получил надеждна връзка на разстояние около 5 км. между транспортния кораб „Европа“ и крайцера „Африка“. По време на изпитанията на новия радиопредавател изобретателят направил още едно важно откритие: забелязал, че електромагнитните вълни се отразяват в корабите. Това откритие станало основата, на която впоследствие се развил нов отрасъл на радиотехникатарадиолокацията. С приключването на опитите за радиовръзка между кораби, Попов съставил отчет в който съобщава за възможностите за радионавигация и радиопеленгация.

Световна известност[редактиране | edit source]

Въпреки това морското ведомство малко се интересувало от работата на учения и само случая му помогнал да осъществи практическата реализация на своето изобретение. Ето какво се случило: В късната есен на 1899 г. от Кронщад на околосветско плаване тръгнал броненосецът “Генерал-адмирал Апраскин”. Едва излезнал от пристанището, той попаднал в жестока снежна буря, отклонил се от курса и се ударил в подводни камъни до остров Гогланд. Опитите да бъде отстранен от камъните пропаднали, а настъпващите студове го сковали в лед. Всичките сили били хвърлени за спасяване на броненосеца, но за осъществяване на спасителната операция била крайно необходима връзка с щаба на флота. И тогава си спомнили за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов била възложена задача да осъществи така необходимата връзка с помощта на новото изобретение. И въпреки, че досега е била осъществявана връзка на разстояние не повече от 30 км., а сега разстоянието било повече от 40 км., връзката била осъществена и работила безотказно през цялото време на спасителната операция.

В тези дни всички вестници в света подробно съобщавали за тези събития, прослявяли новото средство за връзка и неговия изобретател Попов. Този случай убедително доказал огромното значение на радиотелеграфа на Попов и на неговия радиоприемник с телефонни слушалки били издадени патенти в Русия, Англия, Франция и други страни.

Последни години[редактиране | edit source]

През 1901 г. Попов е избран за почетен член на Руското техническо общество и председател на Руското електротехническо общество при Електротехническия институт в Петербург. В същата година е назначен за професор по физика в този институт. През 1903 г. Попов участва в международна радиотелеграфна конференция в Берлин, делегатите на която единодушно го приветстват като изобретател на радиото. През 1905 го избират за директор на Електротехническия институт. Работата на този пост в бурните времена на първата руска революция била много трудна. Попов често бива викан за обяснения при министъра на вътрешните работи и след едно такова тежко обяснение на 13 януари 1906 г. той получава удар и умира.