Александър Самарджиев (Просечен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Александър Самарджиев)
Тази статия е за военния деец от Просечен. За дееца на Македонските братства от Солун вижте Александър Самарджиев (Солун).

Александър Самарджиев
български офицер
Роден

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“

Александър Димитров Самарджиев е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Самарджиев е роден на 15 март 1879 година в драмското село Просечен, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва Военното училище в София през 1902 година. Служи в Шести пехотен полк, след което е помощник-началник на Разузнавателната секция при Щаба на армията. В 1907 година завършва Торинската военна академия.[1] Самарджиев е първият български военен аташе в Румъния, назначен на 1 ноември 1913 година.[2] Във времето на Първата световна война изгражда и развива агентурна разузнавателната мрежа в Румъния.[3] За бойни отличия и заслуги във войната е награден с два ордена „За храброст“, IV степен.[4]

От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Симеон Радев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева.[5]

На 22 юли 1926 година на длъжността първи секретар на българската легация в Рим встъпва о. з. полковник Александър Самарджиев, който към този момент е преподавател във Военното училище.[6] Малко по-късно, със строго поверителна заповед № 187а от 13 октомври 1927 година на министъра на войната, е оформено същинското служебно положение на запасния офицер – Самарджиев е командирован в Рим, за да изпълнява длъжността военен аташе под формата на цивилен дипломат. Тези свои задължения в Рим Самарджиев изпълнява до 1930 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 5, а. е. 395, л. 48
  3. Николай Проданов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Кадрова осигуреност и агентурна мрежа на резидентурата на българското военно разузнаване в Букурещ (ноември 1913 – Август 1916 г.)
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 243-244
  5. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
  6. Централен държавен архив (ЦДА), ф. 353к (Българска легация в Рим), оп. 1, а. е. 420, л. 20
  7. ДВИА, ф. 1, оп. 1, а. е. 201, л. 260