Александър Усик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Усик
Александър Усик
Александър Усик през 2022 година
Информация
Националност Украйна
Роден
17 януари 1987 г.(1987-01-17)
Категорияполутежка - тежка
Височина190 см
Тегло96 кг
Стилобратен гард
Гардобратен
Размах78 in (198 см)
ТреньорДжеймс Али Башир
Активни годиниактивен
Резултати
Световен шампионабсолютен в полутежка категория
Мачове21
Победи21
Победи с нокаут14
Загуби0
Загуби с нокаут0
Равенства0
Александър Усик в Общомедия

Александър Усик (на украински: Олександр Усик), роден на 17 януари 1987 г. в Симферопол, е украински боксьор.

Той е бивш абсолютен шампион в полутежка категория за професионалисти и настоящ шампион в тежка категория, притежаващ 4 от 5-те титли по бокс, олимпийски шампион от Лондон 2012 в полутежка категория, световен шампион по бокс (2011) и европейски шампион по бокс (2008).

Усик има 3 деца. Приятел е с украинските легенди в лека категория Василий Ломаченко и Владимир Кличко.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Александър Усик е роден в Симферопол, Украинска СССР. На 15 играе футбол в академията на местния СК Таврия. През 2002 Усик започва с бокса.

Аматьорски бокс[редактиране | редактиране на кода]

На Световното първенство през 2011 г. побеждава Артур Бетербиев и Теймур Маммадов и печели световната титла в тежка категория, както и олимпийска квота.

На Летните олимпийски игри 2012 в Лондон Усик печели златен медал, побеждавайки Артур Бетербиев, Тервел Пулев и Клементе Русо.

През октомври 2012 г. Усик официално приключва с аматьорския бокс; подписва договор с WSB (Световни серии по бокс) и преминава в полупрофесионалните серии по бокс. Играе сезон за новосъздадения клуб „Украински отомани“.[1].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийският шампион Александър Усик взема решение да премине в професионалния бокс и подписа контракт с компанията на братя Кличко K2 Promotions на 25 септември 2013 г. [2]

На 11 септември 2013 дебютира срещу Фелипе Ромеро с победа с нокаут. Украинецът прави рекорд 4 – 0, преди да се бие за първата си титла (всички победи са с нокаут).

Първа титла[редактиране | редактиране на кода]

Усик печели интерконтиненталната титла на WBO в полутежка категория след победа с нокаут над южноафриканеца Даниел Бруу. Защитава пояса си преди да се изправи за световната титла.

Шампион на WBO[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2016 Кшищоф Глоуацки е принуден да защитава титлата си срещу Усик. Мачът се състои в Гданск, Полша. Усик печели с единодушно съдийско решение и след това прави две успешни защити

Световни боксови супер серии[редактиране | редактиране на кода]

Александър Усик срещу Марко Хук[редактиране | редактиране на кода]

В четвъртфиналния мач на турнира Усик трябва да се бие с Марко Хук в Германия. В мача е заложен пояса на WBO в полутежка категория. Усик защитава колана си с технически нокаут в десетия рунд.

Александър Усик срещу Майрис Бриедис[редактиране | редактиране на кода]

Победителите от двата полуфинала Усик – Бриедис и Гасиев – Дортикос ще се изправят във финалния мач от турнира. Победителят ще бъде абсолютен шампион в полутежка категория и ще му бъде връчен трофея Мохамед Али и чек от 10 милиона долара.

Срещата се проведе в Рига, Латвия и са заложени поясите на WBC и WBO в полутежка категория.

В началото на мача Бриедис започна добре, но шампионът от Лондон 2012 е по-убедителен във втората половина на мача и спечели 12-рундовата битка и втората си титла на световно ниво. В другия мач Мурат Гасиев победи Юниер Дортикос с нокаут в третия рунд.

Абсолютен шампион – Александър Усик срещу Мурат Гасиев[редактиране | редактиране на кода]

Олександър Усик и Мурат Гасиев е финалът на уникалния турнир Световни боксови суперсерии в полутежка категория. В допълнение победителят от супер битката в Москва ще получи специалния трофей на името на Мохамед Али, както и чек за $10 млн.

Усик победи Марко Хук и Майрис Бриедис, а Гасиев победи Кжищов Влодарчик и Юниер Дортикос.

Усик доминираше напълно в мача, като разчиташе на своята маневреност и техника, нанесе много удари и не търсеше на всяка цена нокаут, а по скоро победа по точки, докато Гасиев така и не успя да попречи на плана му. В крайна сметка украинецът категорично спечели, след като съдиите написаха в картите си 120:108, 119:109, 119:109.

Договор с Matchroom Boxing[редактиране | редактиране на кода]

Олександър Усик подписа промоционален договор с британската промоутърска компания Matchroom Boxing. „Matchroom“ ще представлява Усик, заедно с K2 Promotions. Това сътрудничество се очаква да доведе до организирането на битка между Усик и бившият шампион в полутежка категория Тони Белю.

Критиците[редактиране | редактиране на кода]

На 7 май 2020 г. украинските боксьори Александър Усик и Васил Ломаченко бяха добавени към базата данни на сайта "Миротворец". Те бяха обвинени в отричане на руската агресия, участие в антиукраински пропагандни дейности на Русия (страната агресор), манипулиране на обществено значима информация. Те също така бяха наречени противници на независимостта на украинското православие от контролираната Русия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]