Александър Хайтов
|
||||||||
Александър Николаев Хайтов е български скулптор, син на писателя Николай Хайтов.
Завършва Художествената гимназия в София, след което следва в Националната художествена академия, специалност скулптура в класа на проф. Димитър Даскалов. Ученик е на проф. Величко Минеков и проф. Секул Крумов. Завършва през 1981 година.[1]
Работи в жанровете рисунка, портрет, малка пластика и релеф.[1]
Започва работа като учител в Художествената гимназия в Смолян. Взема участие във всички общи художествени изложби от 1982 до 1989 г. За период от 9 години е директор на бронзолеярната на СБХ в София.[2]
Александър Хайтов е автор на множество скулптурни композиции и пластики. По-известни сред тях са паметникът на Николай Хайтов в Смолян[3], паметникът на Добри Войников в Шумен[4], паметникът на Вили Казасян в Банско[5] и мемориалът на жертвите от атентата на гара Буново.[6]
Творби на Хайтов са част от колекциите на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Смолян, Стара Загора, Шумен, както и частни сбирки в България и чужбина.
За творчеството си Хайтов е носител на различни награди, сред които:
- 1982 — Втора награда на Петата национална изложба на художниците-учители,
- 1983 — Награда за скулптура на Националната младежка изложба,
- 1983 — Награда на Смолян за изобразително изкуство.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
- ↑ Александър Хайтов събира духове, в-к Дума, 3 юни 2009
- ↑ Синовете на Хайтов вдигнаха паметник на баща си в Смолян, в-к Сега, 18 септември 2007
- ↑ Войников се завърна, в-к Шуменски показател, брой 80, 10 май 2008
- ↑ Бюст на Вили Казасян в джаз алеята в Банско, в-к Сега, 8 юли 2008
- ↑ АТАКА отбеляза 23 години от атентата в Буново, в-к Атака, 10 Март 2008
