Александър Чехов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Чехов
Александър Чехов, около 1880 г.
Александър Чехов, около 1880 г.
ПсевдонимАгафопод, Агафопод Единицин, Алое, А. Седой
Роден3 септември 1855 г. (стар стил)
Починал30 май 1913 г. (стар стил) (57 г.)
Санкт Петербург, Руска империя
Професияписател, журналист, митничар
Националност Руска империя
Активен период1892 – 1913
Жанрсатира, драма, мемоари, документалистика
СъпругаАна Хрушчева-Соколникова (1881 – 1888)
Наталия Голден (1889 – 1913)
ДецаНиколай, Антон, Мария, Михаил
Александър Чехов в Общомедия

Александър Чехов (на руски: Александр Чехов) е руски журналист, публицист и писател на произведения в жанра драма, сатира и мемоари. Той е по-големият брат на Антон Павлович Чехов и Михаил Павлович Чехов, баща е на актьора и режисьор Михаил Александрович Чехов.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Александър Павлович Чехов е роден на 10 август 1855 г. в Таганрог, Руска империя, в семейството на търговеца Павел Чехов (1825 – 1898) и Евгения Морозова (1835 – 1919). Завършва със сребърен медал мъжката гимназия в Таганрог през 1875 г. Получава висше образование в естествения отдел на Физико-математическия факултет на Московския университет. Знае шест езика. Като студент публикува в хумористичните списания „Зрител“, „Москва“ и „Будилник“, което в много отношения допринася за приобщаването на младия Антон Чехов към света на столичната журналистика.

След дипломирането си през 1882 г. работи последователно в митниците в Таганрог (1882 – 1886), Санкт Петербург (1885) и Новоросийск (1885 – 1886). В Таганрог е уволнен заради неговата нашумяла повест за злоупотребите в местната митническа служба, която публикува в одески вестник.

През 1886 г., с протекции от страна на брат си Антон, получава работа във вестник „Новое время“ на Алексей Суворин. Там пише под псевдонимите Агатопод, Агатопод Единицин, Алое, а по-късно като А. Седой. Редактира списанията „Слепец“, „Пожарный“ и „Вестник российского общества покровительства животным“.

С течение на годините става все по-трудно да осигурява многодетноти си семейство и в началото на 1900-те г. публикува исторически романи в изданието „Ведомостях С.-Петербургского градоначальства и столичной полиции“ с продължение.

Автор е на няколко сборника с разкази, вдъхновени от работата му в митниците, и на ценни спомени за Антон Павлович. Неговите мемоари, особено спомените за брат му, публикувани през 1907 – 1912 г., и техните писма, са особено ценни като информация за творческата биография на Антон Чехов. Александър Чехов става най-доверената му връзка с издателството на Суворин и с негово участие са публикувани всички основни издания на творбите на Чехов. Работи много за подготовката на колекцията от произведенията му събирайки творбите изгубените на страници на стари списания, и подписани под десетки различни псевдоними разкази и сатирични материали.

От 1881 г. живее в граждански брак с Ана Ивановна Хрушчева-Соколникова. Двамата му синове Николай и Антон се считат за незаконно родени, защото църквата не разрешава разтрогването на предишния ѝ църковен брак. През 1883 г. тя ражда дъщеря им Мария, която умира няколко години по-късно. През 1888 г. съпругата му умира. На следващата година се жени за гувернантката на децата си Наталия Александровна Голден. Синът им Михаил (1891 – 1955), по-късно става известен режисьор.

Александър Чехов умира от рак на гърлото на 17 май 1913 г. в Санкт Петербург, Руска империя. Погребан е в санктпетербургското гробище „Волково“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна плоча на писателя
частично представяне
  • Исторический очерк пожарного дела в России (1892)
  • Химический словарь фотографа (1892)
  • Птицы бездомные: и др. разкази (1895) – сборник
  • Святочные рассказы (1895) – сборник
  • Призрение душевнобольных в Петербурге. Алкоголизм и возможная с ним борьба (1897)
  • Княжеские бриллианты: и др. разкази (1904) – сборник
  • Хорошо жить на свете! (1904)
  • В гостях у дедушки и бабушки (1912)
  • Из детства А. П. Чехова (1912)
  • В погоне за теплом и солнцем (1913)

Източници[редактиране | редактиране на кода]