Александър Шренк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Шренк
руски изследовател
Александър Шренк 
Роден: 4 февруари 1816
Тризново, Русия
Починал: 25 юни 1876  (на 60 години)
Дорпат, Руска империя

Александър Иванович Шренк (Александър Густав фон Шренк) (на руски Александр Иванович Шренк, на немски Alexander Gustav von Schrenk) (4 февруари 1816, имение Тризново, Тулска губерния - 25 юни 1876, Дорпат, сега Тарту, Естония) руски естественик, пътешественик, доцент по минералогия в Дорпатския (Тартуски) университет.

През 1837 завършва Дорпатския университет с кандидатска степен по философия. Същата година постъпва на работа в Ботаническата градина в Санкт Петербург и е изпратен на пътешествие в северните части на Европейска Русия.

В началото на юли 1837 достига до устието на река Уса (десен приток на Печора) и от там продължава на север. На Северната полярна окръжност открива простиращото се от югозапад на североизток Болшеземелско възвишение (242 м). Продължава по него на североизток до устието на река Коротаиха в Хайпударския залив на Печорско море. На североизток, в началото на август достига до хребета Пай Хой и в средата на август изследва остров Вайгач (3400 км2). Връща се обратно на континента и проследява южния склон на Пай Хой между 67º 40` - 68º 30` с.ш. и 63 - 65º и.д., като открива отделни масиви, в т.ч. масива Пембой (407 м). От там тръгва на запад, по 68º с.ш., пресича делтата на Печора и през септември на запад от нея открива възвишението Чайцински Камен (303 м, в северната част на Тиманския кряж). Продължава на запад, пресича редица реки, вливащи се в Чешкия залив на Баренцево море и в средата на октомври достига до град Мезен. По време на своето седеммесечно пътешествие събира голямо количество научни материали по ботаника, зоология, минералогия и др., които сортирани и описани излизат в книгата му: «Путешествие к северо-востоку Европейской России через тундры самоедов к северным Уральским горам, предпринятое в 1837 г. Александром Шренком», която през 1850 е удостоена с Демидовска премия на Руската академия на науките.

През 1839 извършва пътешествие във Финландия, а през 1840-1841 и 1843 по искане на Петербургската Ботаническа градина извършва пътешествие в Джунгария и киргизките степи. Изследва северозападните и южните брегове на езерото Балхаш, като участника в експедицията военния топограф Тимофей Феофанович Тифантев извършва геодезически и топографски измервания. През 1840-1841 тръгват от Семипалатинск на юг, към река Аягуз, посещават източното крайбрежие на Балхаш и първи изследват и картират хребета Джунгарски Алатау. Описват езерата Сасиккол и Алакол, долните течения на реките влеващи се в тях, в т.ч. Емел и Урджар и проследяват около 200 км от южния склон на хребета Тарбагатай. През 1843 двамата тръгват от Омск на юг, пресичат дентралната част на Казахския мелкосопочник и картират западния бряг на Балхаш. След това извършват геодезическо заснемане на участъци от теченията на реките Или и Лепса, след което се завръщат в Семипалатинск. На базата на извършените геодезически и астрономически измервания Нифантев изработва карта на изследваната територия. Шренк установява, че до неотдавна трите езера Балхаш, Сасиккол и Алакол са представлявали едно цяло. Освен физикогеографските Шренк извършва и интересни етнографски изследвания по фолклора и бита на казахите, като събраните от него материали и досега се съхраняват в архивите на Руското географско дружество.

През 1848 защитава дисертация в Дорпатския университет и е утвърден за приват-доцент и преподавател по палеонтология, минералогия и геология. През 1852 защитава още една една дисертация и следващата година е избран за професор по минералогия. Скоро обаче го уволняват от университета и 16 години Шренк се уединява в своето имение в Лифляндия, като се занимава със сортиране и описване на събраните от него материали по време на експедициите си. През 1859 император Александър ІІ му присъжда дворянска титла. През последните години от живота си се увлича от поезия и издава две стихосбирки на немски език - «Fabelbuch» (1868) и «Romanzen und Balladen» (1870).

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 335-336. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 39-41, 130. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шренк, Александр Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.