Александър Яковлев (авиоконструктор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Яковлев.

Александър Яковлев
съветски авиоконструтор и генерал
А. С. Яковлев
А. С. Яковлев

Званиегенерал-полковник на Съветския съюз (1946 г.)
Години на служба1932 – 1981
Служи наСССР
Род войски СССР
Битки/войниВтора световна война
НаградиГерой на социалистическия труд (два пъти),
Орден „Ленин“ (10 пъти) и др.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
22 август 1989 г. (83 г.)
Москва, СССР
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Подпис
Александър Яковлев в Общомедия

Александър Сергеевич Яковлев (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Я́ковлев, 19 март стар стил (1 април) 1906, Москва – 22 август 1989, Москва) е съветски авиоконструктор, генерал-полковник от авиацията, академик от АН на СССР (1976), два пъти Герой на социалистическия труд, десетократен кавалер на орден Ленин, депутат от Върховния съвет на СССР през 1976 – 1989, референт на Й. В. Сталин по въпросите на авиацията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

А. С. Яковлев се ражда на 19 март (1 април) 1906 г. в гр. Москва, в семейството на чиновник. Баща му – Сергей Василиевич завършва Александровското търговско училище. След края на образованието си служи в транспортния отдел на нефтената фирма „Товарищество братьев Нобель“ („Сдружение на братя Нобел“). Майка му – Нина Владимировна – е домакиня. Родът на Яковлев произлиза от крепостни селяни на граф Дмитриев-Мамонов. Дядо му – Василий Афанасиевич държи лавка за свещи на Илинските врати в Москва и има договор за поддръжката на полилеите на Болшой театър[1].

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. А. С. Яковлев построява първия си летателен апарат – планера АВФ-10, който е награден като един от най-добрите съветски планери на всесъюзните съревнования. Първият полет на АВФ-10 е на 15 септември 1924 г., днес тази дата се отбелязва като рожден ден на ОКБ Яковлев.

От 1924 до 1927 г. Яковлев работи отначало като работник, по-късно и като моторист в летателния отряд на Военновъздушната академия „Н. Е. Жуковски“. В началото, независимо от многобройните му молби за постъпване в същата академия, той не е приеман, тъй като не е от „пролетарски произход“[1]. През 1927 г. Яковлев построява лекият самолет АИР-1 и през същата година е приет в академията, която завършва през 1931 г. През същата тази 1931 г. постъпва на работа като инженер в авиозавод № 39 (Завод „Менжински“), където през август 1932 г. организира група за лека авиация.

На 15 януари 1934 г. Яковлев става началник на производствено-конструкторското бюро на Спецавиатрест Авиопром, а от 1935 до 1956 г. е главен конструктор. От 11 януари 1940 до 1946 г. той едновременно с това е и заместник на наркома[2] на авиационната промишленост по новата техника. От 1956 г. до 1984 г. е Генерален конструктор на ОКБ Яковлев.

Як-17 (на снимката) е подобрена версия на Як-15, който е първият реактивен изтребител, приет на въоръжение в СССР

Общо конструкторското бюро, носещо неговото име и чийто Генерален конструктор е той, създава над 200 типа и модификации на летателни апарати, в това число и над 100 серийно произвеждани:

Вертолетът Як-24
Як-38, единственият съветски сериен палубен самолет с вертикално излитане и кацане.

От 1934 г. самолетите на ОКБ Яковлев са в крупносерийно производство и експлоатация. Общо са построени над 70 000 самолета „Як“, в това число над 40 000 самолета през Втората световна война. През войната две трети от съветските изтребители всъщност са конструкция на Яковлев. Самолетите на ОКБ Яковлев са награждавани с Ленинска и осем Държавни награди на СССР и са използвани както в СССР (Русия), така и в други държави. На самолетите конструкция на ОКБ Яковлев са установени 74 световни рекорда.

Пътнически Як-40.

Яковлев умира на 22 август 1989 г. в Москва и е погребан в Новодевичото гробище в същия град.

Дейност и критика[редактиране | редактиране на кода]

Яковлев е един от много малкото съветски авиоконструктори не попаднали под ударите на масовите репресии през 1930-те години благодарение на специалните отношения, които има със Сталин. В мемоарите си Яковлев привежда следния диалог със Сталин:

Още в началото на 1939 г. Сталин започна да ме вика за консултации по авиационни въпроси за доверително обсъждане на важни въпроси...

— Какво ще кажете по този въпрос? Вие как мислите?

Виждайки затрудненото ми положение, смущението ми и желаейки да ме насърчи, той каза:

— Говорете кавото мислите и не се смущавайте – ние ви вярваме, макар и че сте млад[3] Вие сте специалист в работата си, не сте свързан с грешки от миналото и затова можете да сте по-обективен от старите специалисти, на които ние много вярвахме, а те ни отведоха – нас и авиацията – в задънена улица

Точно тогава той ми каза:

— Ние не знаем на кой да вярваме.

След смъртта на Сталин този род отношения довеждат до критики към Яковлев. Конструкторът Л. Кербер си спомня:

Всички ни мъчеше въпроса кой е спомогнал за ареста на Туполев? Този въпрос и сега вълнува много авиоработници... Няма съмнение, че без разрешението на Сталин този арест не можеше да се случи, но за да бъде получено то, органите[4] трябваше да съберат материали [за евентуална вина]... Най-активният информатор за „съмнителните“ страни в дейността на Туполев беше А. С. Яковлев. Той си имаше оригинален метод: доносите бяха щедро разсипани по страниците на книгите му. По-нататъшните факти са заимствани от тях. Разхвърляни – те не убеждават в лошите намерения на Туполев. Събрани заедно обаче – говорят друго.

Л. Л. Кербер Туполев. СПб., 1999. С. −171

Яковлев е наясно, че на поста Заместник на наркома по опитно самолетостроене може да стане обект на обвинения в необективност и „затриване“ (очерняне) на други авиоконструктори[5].

Впоследствие така и става. Отбелязва се, че Яковлев е изиграл съдбовна роля в съдбата на някои възможно перспективни разработки на други авиоконструктори от неговото време, по-специално той напълно отхвърля проектите САМ-13 на А. С. Москальов през пролетта на 1941 г., РМ-1 през 1946 г., РК-800 (Разтегателно крило 800 км/ч) на Г. И. Бакшаев, СК-1 и СК-2 през 1940 г. и т.н. В много съвременни източници се отбелязва печалната роля на Яковлев в съдбата на перспективния изтребител И-180 на Н. Н. Поликарпов и даже съпричастността на неговите подчинени към катастрофата, отнела живота на всенародния тогава любимец В. П. Чкалов[6], но последното твърдение официално няма потвърждение.

Руският автор Марк Солонин в книгата си „На мирно спящих аэродромах“ („На мирно спящите летища“) обвинява Яковлев в разпространяването на мита за превъзходството на немската авиация над съветската в годините на Гражданската война в Испания (1936 – 1939). Този „мит“ попада в учебниците по история. Според автора, Яковлев по този начин се бори с конкурента си Поликарпов[7].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Рассказы авиаконструктора. М., 1957
  • 50 лет советского самолетостроения. М., 1968
  • Советские самолеты. Изд. 3-е. М., 1979;
  • Цель жизни (записки авиаконструктора). M., 1974

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Яковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 °C.-13
  2. Нарком (народен комисар) – длъжност в Съветския съюз в периода 1917 – 1946 г., съответстваща на министър. Вж. Съвет на народните комисари на СССР
  3. Яковлев тогава е на 33 години.
  4. НКВД
  5. Яковлев А. С. Цель жизни (записки авиаконструктора). Изд. 3-е, доп. М., Политиздат, 1972 °C.-199
  6. Чкалов загива при изпитанията на самолета И-180, конструкция на Поликарпов. След смъртта му ръководството на завода и редица конструктори са подложени на репресии, но изпитанията на И-180 продължават. Въпреки добрите си данни обаче, самолетът така и не влиза в серия.
  7. В Гражданската война в Испания от руска страна участват основно изтребители, конструкция на Поликарпов – И-15, И-152, И-16.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Яковлев, Александр Сергеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация