Александър фон Хумболт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт (на немски Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt) е немски естественик и изследовател, по-малък брат на пруския министър и лингвист Вилхелм фон Хумболт.
Роден в Берлин през 1769 г. В студентските си години изучава различни науки - медицина, математика, технология, физика, търговия и др. От 1792 до 1797 е на служба в Прусия. Там се занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания. Поддържа приятелски взаимоотношения с Гьоте и Шилер.
През 1799 започва прочутото му пътуване до Южна Америка, което всъщност било най-модерното пътуване за онова време. Там Александър изработва карти, прави проекти и чертае профил на местността, открива 60 000 растения, от които 6300 са съвсем нови видове. Въвежда географията на растенията. Александър фон Хумболт открива бифуркация на реката Касикаяре в Гвианска планинска земя, от която се образуват реките Ориноко и Рио Негро (приток на Амазонка). Той описва студеното Перуанско океанско течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название Хумболтово течение.По-късно заживява в Париж и пише книга за пътуването си в 30 тома.
1817 започва руско-сибирското пътуване, през което Александър фон Хумболт изминава цели 15 000 км и прави опити с цел проучване химичния състав на водата и изследване на различните видове риби. През 1837 г. е отличен с медал за развитието на естествените науки, а по-късно получава орден от крал Фридрих Вилхелм IV.
Александър фон Хумболт умира през 1859 г. в Берлин. Известният Хумболтов университет в Берлин носи неговото име.
