Александър IV Македонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър IV и Роксана

Александър IV Македонски (на старогръцки: Ἀλέξανδρος Aἰγός, Alexander IV Aigos; * 323 пр.н.е.; + 309 пр.н.е.) е единственият легитимен син на Александър Македонски и бактрийската принцеса Роксана от Согдиана. Той е единственият наследник на създаденото царство от баща му което се простира от Гърция до западните части на Индия. От 323–310 пр.н.е. той е цар на Древна Македония.

След смъртта на Александър Велики на 11 юни 323 пр.н.е. генерал Пердика осигурява правата за последник на още неродения Александър. Македонската войска обаче въздига Филип III Аридей за цар, малоумния по-голям полубрат на Александър Велики. Когато Александър малко след това се ражда по настояване на Пердика и съгласието на Филип III е провъзгласен също за цар. Пердика управлява царството като регент. През 320 пр.н.е. Пердика е убит и регентството е поето от Питон и Архидай по настояване на Птолемей I. На коференцията в ТрипарадисСирия) по искане на Евридика II за регент на Македония е избран Антипатър. Антипатър задължава Филип III и съпругата му, също и Александър IV и майка му Роксана, да го придружат в Македония. Следващата година Антипатър умира и оставя регентсвото не на сина си Касандър, а на приятеля си Полиперхон. Това води до избухване на втората диадохска война.

Касандър се съюзява с Птолемей I, Антигон I Монофталм и Евридика II, жената на Филип III Аридей, и обявява война на Полисперхон, който е съюзен с Олимпия, майката на Александър Велики. След първоначални успехи Полиперхон губи през 318 пр.н.е. и бяга заедно с Олимпия, пет годишния цар Александър IV и Роксана при Еакид в Епир. Малко след това Касандър напуска Македония и оставя управлението на Евридика. Олимпия успява да убеди братовчед си Еакид да тръгне с тях против Македония. Македонската войска не посмяла да се бия против Александър IV, легитимният престолонаследник, и тогава Филип III и Евридика избягват. Те са хванати обаче и на 25 декември 317 пр.н.е. екзекутирани. Така Александър IV става единствен владетел с Полиперхон като регент.

През 316 пр.н.е. Касандър се връща обратно и завладява отново Македония. Той нарежда веднага екзекуцията на Олимпия, a Александър IV и Роксана ги затварят в Амфиполис. През 311 пр.н.е., след третата диадохска война, в диадохския мир е определено, че Александър след като стане пълнолетен да стане единственият владетел.

През 310 пр.н.е. привържениците на царската фамилия желаят Александър да поеме регентството. За да осигури своята власт, Касандър нарежда на Главкиас, пазачът на Александър, да убие Александър и майка му Роксана. Така 13-годишният цар и майка му са отровени.

След екзекуцията на Филип III 317 пр.н.е. Александър IV е почитан и като фараон на Египет. След неговата смърт времеброението се води под неговото име, докато Птолемей I се възкачва на трона на Египет.

Александър IV е по-малък полубрат на Херакъл Македонски, нелегимен син на баща му и персийката Барсина. През 309 пр.н.е. Касандър нарежда убийството на Александър IV Македонски и Роксана.

Източници[редактиране | edit source]

  • Wolfgang Helck, Alexander IV. In: Lexikon der Ägyptologie. Band I, Harrassowitz, Wiesbaden 1975, ISBN 3-447-01670-1, S. 133.
  • Thomas Schneider, Lexikon der Pharaonen. Albatros, Düsseldorf 2002, ISBN 3-491-96053-3, S. 51
  • Jona Lendering, Alexander IV, Livius.Org, 2007


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.