Александър I Батенберг
Вижте пояснителната страница за други значения на Батенберг.
| Александър I Батенберг | ||
|---|---|---|
| Княз на България | ||
 |
||
| Портрет на Александър I | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 26 юни, 1879 - 7 септември, 1886 | |
| Пълно име | Александър Йозеф фон Батенберг | |
| Роден | 5 април, 1857 | |
| Верона, Италия | ||
| Починал | 23 октомври, 1893 | |
| Грац, Австрия | ||
| Погребан в | Мавзолеят на Княз Александър Батенберг, София | |
| Наследник | Фердинанд I | |
| Семейство | ||
| Брак | Йохана Лойзингер | |
| Потомци | Асен фон Хартенау Цветана фон Хартенау |
|
| Династия | Батенберг | |
| Баща | Александър фон Хесен-Дармщат | |
| Майка | Юлия фон Хауке | |
Александър Йозеф Батенберг е княз на България от 26 юни 1879 до 9 септември 1886.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Военно образование получава. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд / командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко / в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.
[редактиране] Княз на Княжество България
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.
По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.[1]
[редактиране] Семейство
Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица — Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.
Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория - принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.
През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:
- Крум-Асен, граф Хартенау (1890 — 1965);
- Вера-Цветана (1893 — 1924).
Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. [1]
[редактиране] Генеалогия
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (1719-1790) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I (1753-1830) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен (1721-1774) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II (1777-1848) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат (1722-1782) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Александър фон Хесен-Дармщат (1823-1892) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден (1728-1811) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Принц Карл Лудвиг фон Баден (1755-1801) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1725-1785) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Вилхелмина от Баден (1788-1836) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (1719-1790) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат (1754-1832) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен (1721-1774) |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Александър Йозеф фон Батенберг |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фридрих Карл фон Хауке (1735-1810) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Хайнрих Мориц фон Хауке (1775-1830) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Мария Саломе Швепенхойзер (1751-1733) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Юлия фон Хауке (1825-1895) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
Д-р Леополд Лафонтен (1756-1812) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
София Лафонтен (1790-1831) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Мария Терезия Корнелия (1763-1825) |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
[редактиране] Награди и отличия
- Кавалер на орден “За храброст” I степен, България
- Орден "Свети Александър", България
- Орден "Свети Александър Невски", Русия
- Орден "Света Анна", Русия
- "Георгиевски кръст", Русия
- "Орден на банята", Обединеното кралство
- Хълм Батенберг на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на Александър Батенберг.[2]
- Кавалер на орден “За храброст” I степен, България
- Орден "Свети Александър", България
- Орден "Свети Александър Невски", Русия
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 29.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Battenberg Hill.
| Предшестван от: --- |
княз на България 29 април 1879 - 9 септември 1886 |
Наследен от: княз Фердинанд |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
