Александър I Батенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Батенберг.

Александър I Батенберг
Княз на България
Alexander-von-Battemberg.jpg
Портрет на Александър I
Лични данни
Управление 26 юни 1879 - 7 септември 1886
Коронация 26 юни 1879
Пълно име Александър Йозеф фон Батенберг
Роден 5 април, 1857
Верона, Италия
Починал 23 октомври, 1893
Грац, Австрия
Погребан в Мавзолей на Александър Батенберг, София
Предшественик Константин II Асен
Наследник Фердинанд I
Семейство
Династия Батенберг
Баща Александър фон Хесен-Дармщат
Майка Юлия фон Хауке
Брак Йохана Лойзингер
Потомци Асен фон Хартенау
Цветана фон Хартенау

Александър Йозеф Батенберг е княз на България от 26 юни 1879 до 9 септември 1886 година.

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд / командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко / в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.

Княз на Княжество България[редактиране | edit source]

Делегацията от български депутати, която връчва на Александър Батенберг решението за избора му за княз на България. Ялта, септември 1879 г. Експонат на НИМ

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Погребение останките на Александър I в София

Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.[1]

Семейство[редактиране | edit source]

Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица — Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория - принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза — Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица — принцесите Виктория Хесенска и Елена Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза — принцеса Алис Батенберг.

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. [1]

Генеалогия[редактиране | edit source]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат
(1719-1790)
 
 
 
 
 
 
 
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I
(1753-1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен
(1721-1774)
 
 
 
 
 
 
 
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II
(1777-1848)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат
(1722-1782)
 
 
 
 
 
 
 
Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм
 
 
 
 
 
 
 
Александър фон Хесен-Дармщат
(1823-1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден
(1728-1811)
 
 
 
 
 
 
 
Принц Карл Лудвиг фон Баден
(1755-1801)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат
(1725-1785)
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелмина от Баден
(1788-1836)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат
(1719-1790)
 
 
 
 
 
 
 
Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат
(1754-1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен
(1721-1774)
 
 
 
 
 
 
 
Александър Йозеф фон Батенберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фридрих Карл фон Хауке
(1735-1810)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хайнрих Мориц фон Хауке
(1775-1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Саломе Швепенхойзер
(1751-1733)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юлия фон Хауке
(1825-1895)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Д-р Леополд Лафонтен
(1756-1812)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
София Лафонтен
(1790-1831)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Терезия Корнелия
(1763-1825)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 29.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Battenberg Hill.
Предшестван от:
---
княз на България
29 април 1879 - 9 септември 1886
Наследен от:
княз Фердинанд