Алексей Кившенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Кившенко
руски художник
Роден
Починал
2 октомври 1895 г. (44 г.)
Русия
ПогребанСмоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия

Учил вИмператорска художествена академия
Кариера в изкуството
Жанристорическа живопис
Алексей Кившенко в Общомедия

Алексей Данилович Кившенко е руски художник-баталист. Автор на картини от действията в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алексей Кившенко е роден през 1851 г. в Русия. Постъпва в Императорската художествена академия в класа на художника и педагога Гун. Още като студент се отличава с талантливите си работи. За картините „Самсон и Далила“ и „Брак в Кане Галилейской“ е отличен със златни медали на академията. Завършва обученито си през 1877 г.

Прави впечатление с най-добрата си картина „Военный совет в Филях“ и е изпратен на специализация в Германия и Франция (1880-1884). Участва в археологическа експедиция в Палестина и Сирия (1891). Създава художествена ловна серия. За картината „Псарный двор“ е обявен за академик (1884).

През 1884 г. е командирован като военен кореспондент в Кавказ и България със задача да събира материали за създаването на картини посветени на Руско-турската война (1877-1878). Без да е непосредствен свидетел на войната създава серия по тази тема:

Последния бой на Шипка-Шейново. Художник Алексей Кившенко
  • „Щурмът на Ардахан“ (1886)
  • „Щурмът на Горгопотанските възвишения“ (1887)
  • „Поражението на армията на Мухтар паша на Аладжакските височини“ (1888)
  • „Боят при Зевин“ (1889)
  • „Поражението при Деве бойня“
  • „Преследване на турците към Карс“
  • „Третия ден от боя на Шипка“
  • „Последния бой на Шипка-Шейново“
  • „Горни Дъбник“

Професор в Императорската художествена академия, където води класа на художниците – баталисти (1894). Днес неговите картини за в най-престижните руски галерии: Зимния дворец, Третяковската галерия, Художествената академия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 100