Алексей Куропаткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексей Николаевич Куропаткин
генерал от пехотата, генерал-адютант
Gen Kuropatkin.jpg
Информация
Години на служба 51
Служил на Romanov Flag.svg Русия
Род войски пехота
Командвания Туркестански отряд, военен министър на Русия, главнокомандващ в Руско-японската война (1904-1905), Гренадирски корпус, V-та армия, Северен фронт
Войни Руско-турска война (1877-1878), Туркестански поход, Първа световна война
Отличия Орден „Света Ана“ I,II,III ст., Орден „Свети Станислав“ I,II,III ст., Орден „Свети Владимир“ II,III, IV ст., Орден „Бял орел“, Орден „Свети Георги“ II,IV ст. , Орден „Почетен легион“,, Орден „Звезда на Румъния“, Орден „Свети Александър Невски“, Почетен гражданин на Ловеч (1902)

Живял 17 март 1848 - 16 януари 1925
Роден Холмски уезд, Псковска губерния, Русия
Починал Торопецки уезд, Псковска губерния, Русия
Алексей Николаевич Куропаткин в Общомедия

Алексей Николаевич Куропаткин е руски офицер, генерал от пехотата и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен министър на Русия.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 17 март 1848 г. в Холмски уезд, Псковска губерния (Русия). Потомствен дворянин. Посвещава се на военна кариера. На 18-годишна възраст завършва I-во павловско военно училище. Служи в Туркменския стрелкови батальон. През 1874 г. завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Участва в кампаниите на френската армия в Алжир и е първият руски офицер, отличен с френския орден „Почетен легион“. Служи като старши адютант в Тукестанския военен окръг. Участва във военно-дипломатическа мисия в Кашгар и военната кампания в Кокандското ханство (1875-1876).

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

От 1877 г. служи в щаба на Дунавската руска армия. Обер-офицер за особени поръчения при Великия Княз Николай Николаевич. От август 1877 г. е началник-щаб в отряда на генерал-майор Михаил Скобелев. На тази длъжност показва военен талант и боеви качества. „Съображенията и планът за действие при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г.“ са негово дело. В хода на битката за Ловеч показва храброст и себеотрицание. Участва в третия щурм на Плевен. Повишен в по-горно военно звание подполковник и е назначен за началник-щаб на XVI-та пехотна дивизия (с командир генерал-майор Михаил Скобелев). При зимното преминаване на Стара планина е ранен и върнат в Русия.

Държавник[редактиране | edit source]

Участва в Ахал-текинската експедиция като началник на Туркестанския отряд (1879-1881). Генерал-майор от 1882 г. Служи в Генералния щаб (1883-1890). Генерал-лейтенант (1890). Началник на Закаспийската област (1890-1898).

Генерал-адютант Алексей Куропаткин е военен министър на Русия (1898-1904). Подписва българо-руската военна конвенция от 1902 г.

Главнокомандващ руската армия в руско-японската война (1904-1905). В Първата световна война е командир на Гренадирския корпус (1915), командващ 5-та армия и руския Северен фронт (1916). Туркестански генерал-губернатор (1916-1917). След Октомврийската революция в Русия отказва да емигрира и живее в родината си.

На 16 септември 1902 г. е провъзгласен за почетен гражданин на Ловеч „за заслуги при второто освобождение на Ловеч от турско иго“. Улица в Ловеч е наименувана „Генерал Алексей Куропаткин“.

Трудове[редактиране | edit source]

Автор на 15 военно-исторически труда. Сред тях са:

  • Ловча, Плевна и Шейново (Из истории Русско-турецкой войны 1877-1878 гг.), Санкт-Петербург, типография В. А. Полетики, 1881
  • Действия отрядов генерала Скобелева в Русско-турецкую войну 1877-1878 г., Ловча и Плевна (с картою и планами), Санкт-Петербург, Военная типография, 1885.

Външна препратка[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей — Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 11-14. ISBN 978-954-8259-84-2