Алексей Лосев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексей Фьодорович Лосев
руски философ
Роден
Починал
24 май 1988 г. (94 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси История на философията, логика, естетика

Алексей Фьодорович Лосев (на руски: Алексе́й Фёдорович Ло́сев) е руски философ и филолог-класик, автор на над 400 оригинални труда (от тях — над 30 монографии) по философия, класическа филология, общо езикознание, културология. Чел е университетски лекции по дисциплините: антична философия, логика, естетика и история на философията в Московски университети.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1915 г. Алексей Лосев завършва две специалности в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет през 1915: философия и класическа филология. Сприятелява се с руски религиозни философи, между които Николай Бердяев и Павел Флоренски. През 1919 г. става професор по класическа филология в Нижни Новгород, а по-късно (1920) в Московската Консерватория. От 1942 г. до 1944 г. преподава в Московския университет, а от 1944 г. - в Московския Педагогически Институт.

В работите си от 20-те години Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния ХХ век. Лосев се стреми да построи с помощта на идеалистическата диалектика универсален метод за битието и мисленето, и пише произведения като "Философия на името" (1927), "Античен космос" (1927), "Диалектика на мита" (1930), както и такива върху художественото творчество - "Диалектика на художествената форма", (1927), "Музиката като предмет на логиката" (1927) и др. В „Диалектика на мита“ Лосев нарича диалектическия материализъм "очевидна глупост" - това е и последната книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя "идеализъм" Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си, и едва след години го възвраща частично. Книгата му се изземва веднага след публикуването ѝ и самият Лосев почти до края на живота си не притежава собствено копие от нея.

Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава. Античната философия, митът и естетиката се превръщат в негово "вътрешно изгнание". Посредством интерпретацията на авторите от отминалите времена, Лосев успява да изкаже собствените си идеи, като в предговорите към изданията на произведенията си "плаща" дан на официалната идеология. Между 1950 и 1970 публикува около 30 монографии. Той адмирира Западната философия на времето, но остро критикува структурализма.

Две години преди смъртта му, през 1986 г. Лосев е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение "История на Античната Естетика"

Онлайн библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Абсолютная диалектика — Абсолютная мифология“ [1]
  • „Античная философия истории“ [2]
  • „Атеизм, его происхождение и влияние на науку и жизнь“ (16-17 июня 1909) [3]
  • „Вещь и имя“ (1929) [4]
  • „Г.С. Сковорода в истории русской культуры“ [5]
  • „Двенадцать тезисов“ об античной культуре [6]
  • „Диалектика мифа“ (1930) [7] – „Диалектика на мита
  • „Диалектика творческого акта“ [8]
  • „Жизнь“ [9]
  • „Из дополнений к диалектике мифа“ (осень 1929) [10]
  • „Из бесед и воспоминаний“
  • „Имяславие“, перевод с немецкого А.Г.Вашестова
  • „Имяславие и платонизм“
  • „История античной философии в конспективном изложении“
  • „История античной эстетики т. I — Ранняя классика“ (1963)
  • „История античной эстетики т. II — Софисты. Сократ. Платон“ (1969)
  • „История античной эстетики т. III — Высокая классика“ (1974)
  • „История античной эстетики т. IV — Аристотель и поздняя классика“ (1975)
  • „История античной эстетики т. V кн. 1 - Ранний эллинизм“ (1979)
  • „История античной эстетики т. V кн. 2 - Эллинистически-Римская эстетика“ I-II веков (1979)
  • „История античной эстетики т. VI — Поздний эллинизм“ (1980)
  • „История античной эстетики т. VII кн. 1 - Последние века“ (1988)
  • „История античной эстетики т. VII кн. 2 - Последние века“ (1988)
  • „История античной эстетики т. VIII кн. 1 - Итоги тысячелетнего развития“ (1992)
  • „История античной эстетики т. VIII кн. 2 - Итоги тысячелетнего развития“ (1994)
  • „Критические заметки о буржуазной математической логике“
  • „Миф — развёрнутое магическое имя“
  • „Первозданная Сущность“
  • „Проблема символа и реалистическое искусство“
  • „Ранние диалоги Платона и сочинения платоновской школы“
  • „Романтические идеи в элегиях и балладах Жуковского“
  • „Самое само“
  • „Средневековая диалектика“
  • „Творческий путь Владимира Соловьева“
  • „Театрал“
  • „Философия имени“ (1927)
  • „Философия культуры“
  • „Философско-исторический подвиг Давида Непобедимого“ (1984)
  • „Эстетика Возрождения“
  • „Эстетика природы“
  • „Эстетическая терминология Платона“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]