Алексей Лосев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексей Фьодорович Лосев
руски философ
Роден: 22 септември 1893
Новочеркаск, Русия
Починал: 24 май 1988
Москва, Русия

Алексей Фьодорович Лосев (на руски: Алексе́й Фёдорович Ло́сев) е световноизвестен руски философ и филолог-класик, автор на над 400 оригинални труда (от тях - над 30 монографии) по философия, класическа филология, общо езикознание, културология. Чел е университетски лекции по дисциплините: антична философия, логика, естетика и история на философията в Московски университети.

Биография[редактиране | edit source]

През 1915 г. Алексей Лосев завършва две специалности в историко-филологическия факултет на Московския държавен университет през 1915: философия и класическа филология. Сприятелява се с руски религиозни философи, между които Николай Бердяев и Павел Флоренски. През 1919 г. става професор по класическа филология в Нижни Новгород, а по-късно (1920) в Московската Консерватория. От 1942 г. до 1944 г. преподава в Московския университет, а от 1944 г. - в Московския Педагогически Институт.

В работите си от 20-те години Лосев синтезира идеите на Платон, неоплатонизма, диалектиката на Хегел, Шелинг, феноменологията на Хусерл, както и християнството и руската философска мисъл на ранния ХХ век. Лосев се стреми да построи с помощта на идеалистическата диалектика универсален метод за битието и мисленето, и пише произведения като "Философия на името" (1927), "Античен космос" (1927), "Диалектика на мита" (1930), както и такива върху художественото творчество - "Диалектика на художествената форма", (1927), "Музиката като предмет на логиката" (1927) и др. В „Диалектика на мита“ Лосев нарича диалектическия материализъм "очевидна глупост" - това е и последната книга, публикувана в СССР, която открито отхвърля марксизма. За своя "идеализъм" Лосев е осъден на изгнание и изпратен в трудов лагер и работи по изграждането на Беломорско-Балтийския канал. Там той почти изгубва зрението си, и едва след години го възвраща частично. Книгата му се изземва веднага след публикуването ѝ и самият Лосев почти до края на живота си не притежава собствено копие от нея.

Когато се връща в Москва, му бива разрешено да поднови академичната си кариера и дори да преподава. Античната философия, митът и естетиката се превръщат в негово "вътрешно изгнание". Посредством интерпретацията на авторите от отминалите времена, Лосев успява да изкаже собствените си идеи, като в предговорите към изданията на произведенията си "плаща" дан на официалната идеология. Между 1950 и 1970 публикува около 30 монографии. Той адмирира Западната философия на времето, но остро критикува структурализма.

Две години преди смъртта му, през 1986 г. Лосев е награден с Държавната награда на СССР за осемтомното му произведение "История на Античната Естетика"

Онлайн библиография[редактиране | edit source]

  • „Абсолютная диалектика - Абсолютная мифология“ [1]
  • „Античная философия истории“ [2]
  • „Атеизм, его происхождение и влияние на науку и жизнь“ (16-17 июня 1909) [3]
  • „Вещь и имя“ (1929) [4]
  • „Г.С. Сковорода в истории русской культуры“ [5]
  • „Двенадцать тезисов“ об античной культуре [6]
  • „Диалектика мифа“ (1930) [7] – „Диалектика на мита
  • „Диалектика творческого акта“ [8]
  • „Жизнь“ [9]
  • „Из дополнений к диалектике мифа“ (осень 1929) [10]
  • „Из бесед и воспоминаний“
  • „Имяславие“, перевод с немецкого А.Г.Вашестова
  • „Имяславие и платонизм“
  • „История античной философии в конспективном изложении“
  • „История античной эстетики т. I - Ранняя классика“ (1963)
  • „История античной эстетики т. II - Софисты. Сократ. Платон“ (1969)
  • „История античной эстетики т. III - Высокая классика“ (1974)
  • „История античной эстетики т. IV - Аристотель и поздняя классика“ (1975)
  • „История античной эстетики т. V кн. 1 - Ранний эллинизм“ (1979)
  • „История античной эстетики т. V кн. 2 - Эллинистически-Римская эстетика“ I-II веков (1979)
  • „История античной эстетики т. VI - Поздний эллинизм“ (1980)
  • „История античной эстетики т. VII кн. 1 - Последние века“ (1988)
  • „История античной эстетики т. VII кн. 2 - Последние века“ (1988)
  • „История античной эстетики т. VIII кн. 1 - Итоги тысячелетнего развития“ (1992)
  • „История античной эстетики т. VIII кн. 2 - Итоги тысячелетнего развития“ (1994)
  • „Критические заметки о буржуазной математической логике“
  • „Миф - развёрнутое магическое имя“
  • „Первозданная Сущность“
  • „Проблема символа и реалистическое искусство“
  • „Ранние диалоги Платона и сочинения платоновской школы“
  • „Романтические идеи в элегиях и балладах Жуковского“
  • „Самое само“
  • „Средневековая диалектика“
  • „Творческий путь Владимира Соловьева“
  • „Театрал“
  • „Философия имени“ (1927)
  • „Философия культуры“
  • „Философско-исторический подвиг Давида Непобедимого“ (1984)
  • „Эстетика Возрождения“
  • „Эстетика природы“
  • „Эстетическая терминология Платона“

Външни препратки[редактиране | edit source]