Алексиада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алексиада (оригинално заглавие на гръцки: Αλεξιάς; Алексиас) е средновековен биографичен исторически труд в 15 тома, написан от византийската принцеса Анна Комнина (1083-1153), който отразява управлението на баща ѝ - император Алексий I Комнин (1081-1118).

След дългогодишно изследване на имперските архиви, както и разговори с приближени на императора и свидетели на описваните събития, Комнина завършва произведението си през 1148г. в Кехаритоменския манастир. Нейният труд обхваща политическите, дипломатически и военни събития, свързани с историята на Византийската империя от периода 1069-1118 г. "Алексиада" е написана като продължение и допълнение на започнато, но недовършено произведение от съпруга на Анна Комнина (кесаря Никифор Вриений), известно под заглавието "Исторически бележки". Тя описва въоръжението, тактиките и битките на императорската армия през управлението на Алексий I.

Въпреки субективната и пристрастна гледна точка на своя автор, "Алексиада" е може би най-ценният исторически източник за византийската история в периода на развитото средновековие. Освен сведения за Византия, трудът на Анна Комнина, въпреки че е създаден почти 50 години по-късно, дава и интересни сведения за кръстоносците от Първия кръстоносен поход и отношенията им с империята.

Преди всичко обаче "Алексиада" е единственото запазено днес гръцко-византийско описание на историческите събития в Европа от онзи период. Трудът ни позволява да видим събитията от онази епоха от византийска перспектива. Като опонент на Римската църква и ентусиазиран защитник на Византийската империя Анна Комнина разглежда кръстоносните походи като политическа и религиозна опасност. Тя допринася също така за нашето разбиране за женския манталитет, изглед и възприемане на света през Развитото средновековие във Византия.

Самият текст е написан на атическия гръцки диалект, говорен от мнозина антични гръцки историци, философи и поети, което е показателно за високото класическо образование на Анна Комнина. Самата тя е запален почитател и познавач на Омировите произведения. Писменият стил на Анна Комнина е оформен от Тукидид, Полибий, Ксенофонт и др. древногръцки автори. Това довежда до противоречие между различните езикови стилове (езикът на Византия, макар и гръцки, е бил доста различен от древногръцкия атически диалект) и правила и крайният резултат е един доста изкуствен стил. До голяма степен хронологията в Алексиада е доста последователна, освен събитията, случили се след влизането на Анна в манастира. Въпреки това, с малки изключения, творбата съдържа всички исторически събития от периода.

С написването на "Алексиада" Анна Комнина без съмнение става един от най-уважаваните историци, не само във Византия, но и в цяла Европа.

Сведенията на Анна Комнина за българската история засягат няколко основни теми: обществено-икономическите отношения в българските земи в края на XI век и началото на XII век, съпротивата на местното население срещу византийското владичество, потомците на българските владетели и боляри на византийска служба, етническият състав на българските земи и тяхната география. Особено интересни за историографията са сведенията в "Алексиада" за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 (въстанието на Травъл) и за войните на Византия с печенеги и нормани, част от които са се разиграли из българските земи. За историята на България също така са особено интересни сведенията от "Алексиада", свързани с богомилското движение, както и за Велики Преслав, цар Самуил, Аарон, Радомир (за когото пише, че е роднина по женска линия на император Алексий I), архиепископа на България и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]