Алексий IV Ангел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексий IV Ангел
византийски император
Alexius4.jpg
Алексий IV Ангел
Лични данни
Управление 1203 - 1204
Роден ок. 1182
Константинопол
Починал 8 февруари 1204
Предшественик Алексий III Ангел
Наследник Николай Канава ?
Семейство
Династия Династия на Ангелите
Баща Исак II Ангел
Алексий IV Ангел в Общомедия

Алексий IV Ангел (на гръцки: Αλέξιος Δ' Άγγελος) (ок. 1182-8 февруари 1204) е византийски император от август 1203 г. до януари 1204 г., по времето на Четвъртия кръстоносен поход.

Предистория[редактиране | edit source]

През 1185 г. Исак II Ангел извършва държавен преврат, отстранява Андроник Комнин и поставя началото на нова династия - Ангелите, през управлението на която Византийската империя се намира в криза и упадък. Алексий IV Ангел е син на император Исак II Ангел и първата му жена Ирина.

Чичо по бащина линия на Алексий IV Ангел е император Алексий III Ангел, който на свой ред също узурпира трона, след като детронира, арестува и ослепява брат си Исак II Ангел през януари 1195 година.

Възкачване[редактиране | edit source]

Младият Алексий IV, който е престолонаследник, бяга при кръстоносците на Енрико Дандоло във Венеция, където се подготвя кръстоносен поход срещу мюсюлманите към Светите земи. Алексий им обещава, че ще получат 200 хиляди сребърника - половината от императорското съкровище, ако върнат него и баща му на трона като съвладетели.

През август 1203 г. кръстоносците се явяват пред стените на Константинопол. При вида на кръстоносната войска настъпваща срещу него, Алексий III избягва от столицата, кaто със себе си взема повечето от императорското съкровище. В Константинопол се възцаряват Алексий IV, заедно с ослепеният му баща Исак II.

Управление[редактиране | edit source]

След като се възкачва на трона Алексий IV издига ослепения си баща Исак II Ангел за свой съвладетел. Новият василевс обаче не разполага със солидна подкрепа сред населението, негодуващо срещу чужденците кръстоносци които безчинстват из града.

Скоро става ясно, че тъй като хазната е празна, Алексий не може да изплати на кръстоносната войска сумата която е обещал. За да събере пари императора е принуден да конфискува имуществото на противниците си, плячкосва градовете в Тракия и дори претопява църковни скъпоценности. Поради неизпълнените обещания кръстоносците се отдават на грабеж и своеволия. Алексий IV заповядва срещу венецианския флот да бъдат пуснати запалени кораби, но опита е неуспешен и това допълнително разгневява бившите му съюзници. В столицата започват вълнения и изстъпления сред народа, тълпите започват да убиват всеки срещнат чужденец, а в Мала Азия Трапезунд се отцепва като независима държава.

За да спаси короната си, Алексий IV праща висшия сановник Алексий Дука Мурзуфул да преговаря с кръстоносците, които на свой ред трябва да разбият въстанниците в града. Мурзуфул, обаче се противопоставя на това и в крайна сметка се възползва от бунта за да се провъзгласи за император.

В храма Света София се събира синклит, който низвегира Алексий IV и баща му. За нов император е избран Николай Канава (неофициално Николай I). Народа одобрява новия император но аристокрацията отказва да го признае. Възползвайки се от това Алексий V Дука Мурзуфул става император. В настъпилият хаос Алексий IV е заловен и удушен от византийските бунтовници (февруари 1204 г.).

Последствия[редактиране | edit source]

Последствията от управлението на Алексий IV Ангел са катастрофални. Неизплащането на дължимите на кръстоносците суми дава причина те да завладеят Константинопол през 1204 г., като го държат повече от 57 години, през които Византия не съществува като единна държава.

От друга страна управлението му води до свалянето на династията на Ангелите от Алексий V Дука Музруфул. Ако погледнем предшественика му - Алексий III Ангел и баща му Исак II Ангел можем да кажем, че цялото управление на династията е съпроводено с чести войни, които завършват катастрофално за империята (виж Въстание на Асен и Петър).

Литература[редактиране | edit source]

  • Angold, Michael, The Fourth Crusade (London and New York, 2004).
  • Brand, C.M., 'A Byzantine Plan for the Fourth Crusade', Speculum, 43 (1968), pp. 462–75.
  • Harris, Jonathan, Byzantium and the Crusades (London and New York, 2003).


Алексий III Ангел Византийски император (1203 – 1204) юридически Николай Канава
фактически Алексий V Дука Мурзуфул

V