Алекси Рилец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Алекси Рилец е български архитект, майстор-строител и дърворезбар. Най-известен е с работата си по възстановяването и поддържането на Рилския манастир.
[редактиране] Биография
Първият български архитектон Алекси Рилец е роден през 1760 г. в Дебърско (Западна Македония) и е починал през 1850 г. в село Рила (днес град Рила) на 90 годишна възраст. Първите си уроци е получил в прочутата Дебърска строителна и дърворезбарска школа.
Прозорливостта и силният дух на този велик българин личат в дръзновението му три пъти да се сблъска с предизвикателството на полуразрушените каменни зидове на Рилския манастир (създаден през 930 г. по времето на признатия за светец Иван Рилски) и затрупаните с керемиди и овъглени останки от изгорели греди след поредното опожаряване руини, да го извайва отново и отново, въпреки несгодите в условията на турско робство, за да ни го поднесе такъв, какъвто го виждаме и до днес - манастир, признат от международната организация „ЮНЕСКО” за паметник на световното културно наследство.
За пръв път Алекси Рилец пристига в село Рила като млад дюлгерин, за да участва в изграждането (1784) на манастира след плячкосването и опожаряването му от турците през 1765, 1768 и 1778 г. Участва и в разширението на Хрельовата църква (1784-1792) и околните манастирски сгради - църквата „Св. Лука” (1796), Костницата (1794-1795), метохът „Пчелино” (17 и 19 век), новите сгради „Орлица” (19 век), разширението на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Рила (18-19 в.) и др.
Тук Алекси Рилец се запознава и оженва за певицата Мария от Ягоридковия род. През 1783 г. се ражда синът им Димитър Алексиев Рилец (Даскалът) - основател на първото килийно училище в село Рила (обявено за архитектурно-исторически паметник). Даскал Димитър е и личен приятел на Неофит Рилски, за което свидетелства запазената от тогава кореспонденция между двамата.
За втори път, през 1816 г., след участие в изграждане на части от Атонските манастири и държавни обекти, вече удостоен със званието „архитект“, на 56 години Алекси Рилец е поканен, за да проектира и ръководи изграждането на източното, северното и западното крило, което завършва в 1819 г., за което свидетелстват трите паметни плочи, на които редом с неговото име фигурират имената и на игумените Йосиф и Теодосий. Манастирът засиява със своя „гигантски ордер от подпорни колони”, великолепното сложно моделирано тяло на уникалната в конструктивно и архитектурно отношение магерница, висока 24 м, и прекрасно оформените одаи и монашески килии. Докато външната фасада е строга и студена като скалистите гиганти на планината и Хрельовата кула (1335), вътрешната, в пълен контраст с нея, искри от белота, свежест и багри.
През 1819 г. архитектон Алекси извайва и дарява владишкия трон на църквата “Св. Архангел Михаил”, участва в изграждането на пристройката на църквата към „Стара постница” (1820 г.) и др.
За трети път Алекси Рилец, вече на 73-годишна въраст, отново се изправя пред руините на манастира, след опустошителния пожар през 1833 г., но не пада духом, а през 1834 г. отново ръководи възстановяването му, като вгражда и пожарозащитни зидове, които излизат пред стените и над покрива. По този начин предпазва красивите дървени тераси и кьошкове, като този на майстор Кръстьо Дебърли от Лазарополе, от бъдещо разрушаване.
През 1834—1837 г. устабаши Павел Йоанович от село Кримин (Ляпчишко, Югозападна Македония) построява манастирската църква „Света Богородица”, а майстор Миленко от село Блатешница (Радомирско) извисява южното крило на манастира по подобие на останалите три.
[редактиране] Вижте също
- Колю Фичето, друг голям български строител, роден 40 години по-късно
[редактиране] Източници
- ст.н.с. д-р Клара Ал. Обретенова, Александър Обретенов, „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете“, ISBN 954-8683-15-6. Първоначалната версия на статията ни бе предоставена от инж. Обретенов, за публикуване съгласно условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ.
