Алексо Стефанов
|
||||||||
Алексо Стефанов Симоновски е български революционер, демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Баща му се казва Стефан, а майка му умира, когато е на един месец. Алексо Стефанов има две сестри Ристана и Петкана и един брат Димитър. След като турци разоряват баща му икономически, той заминава за Битоля, където работи като помощник във фурна. След като убива без да иска един грък се връща в родното си село, а от там заминава за България.
[редактиране] Във ВМОРО
След като купуват пушки и тръгват към Македония, турската полиция ги подгонва и арестува след кратка престрелка. След като ги откарват в участъка Алексо Стефан вижда там арестувани още Славчо Ковачев, Тома Давидов и Борис Сарафов. Около 1901 Тома Давидов привиква Стефанов и други около него и ги вкарва във ВМРО. Обикаля из Македония с четата на Тома Давидов, в която още се включват и Димитър Ясенов, Иван Ясенов (внуци на Хаджи Димитър), Петър Тинев и други. В село Брезово Алексо Стефанов и другарите му са поети от Йордан Пиперката, където заедно с четата на Георги Сугарев, четниците стават 70 на брой. В село Магарево, четата се разделя на две, като едната част заминава за Могила, Битолско, а другата част начело с Давидов към Буково, Дихово, Брусник, Лавци и Кърстоар.
През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в сраженията при Смилево, Цапари, Облаково и други. След въстанието в 1904 година е четник в Горноджумайско и Малешевско. В 1905 година става помощник битолския районен войвода на Димче Сарванов и действа в родния си Демир Хисар с 13 души[2], какъвто остава до Младотурската революция в 1908 година. След нея се легализира, но е направен опит да бъде убит на пазара.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и става войвода на чета № 19, действаща в Битолско, а през Междусъюзническата служи в 1 рота на 6 охридска дружина.[4][5]
| Чета № 19 на МОО с командир Алексо Стефанов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Симеон Аврамов | 25 | Кичевско | Брод[6] | ||
| Цветко Ангелов | 35 | Битолско | Вардино[7] | ||
[редактиране] Във ВМРО
След Първата световна война участва във възстановяването на организацията и от 1920 до 1928 година е войвода на чета в Битолско и Охридско. Подпредседател е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов[8]. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов го описва така:
| „ | Той бе много познат сред македонските дейци и поради извънредната си духовитост. И сега си спомням сбитата му характеристика за високия технически напредък на немците, които бе наблюдавал през Първата световна война в Македония: „Немецот е како паяк; каде що ходи, отзаде му жица излиза.“[9] | “ |
Алексо Стефанов умира в 1935 година. Оставя увлекателни спомени за революционните борби в Битолско.[10][11]
[редактиране] Бележки
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.77, стр.7
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 642, 892.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени, том II, Льовен, 1965, стр. 157.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
