Алек Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алек Попов
Алек Попов.JPG
български писател
Роден 16 януари 1966 г. (1966-01-16) (49 г.)
Жанр роман, разказ
Известни творби „Мисия Лондон“, „Ниво за напреднали“, „Сестри Палавееви“
Награди „Павел Вежинов“ (1994)
„Гравитон“ (1995)
„Рашко Сугарев“ (1999)
„Хеликон“ (2002, 2013)
„Иван Радоев“ (2005)
„Елиас Канети“ (2007)

Алек Василев Попов е български писател, автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“ и няколко сборника с разкази. Той пише също радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио (БНР), и сценарии за игрални и документални филми. През 2001 г. Българската национална телевизия снима филма „Чуждите стъпки“ по едноименния разказ от сборника му „Мръсни сънища“. Член-кореспондент е на БАН.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алек Попов е роден в София през 1966 г. в семейството на професора по математика Васил Попов. В основата на фамилния му корен са интелектуалците Атанас Попов и Лилия Сталева.

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН-клуб. Член на Сдружението на български писатели, на което е и прес-секретар (1996-1997). На 24 октомври 2012 г. Алек Попов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките в направление „Творци на изкуството“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Преводи на творби на Алек Попов[редактиране | редактиране на кода]

Разказите и есетата на Алек Попов са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански.

Първото издание на романът му „Мисия Лондон“ е публикуван на сръбски от издателство Геопоетика (2004), следвад преводи на унгарски (Londoni küldetés) от József Attila Kör-Kijárat Kiadó (2005) и френски. Досега романът е публикуван на 16 езика.

Немското издателство Sukultur публикува книгата му с разкази „Руска електронна поща“ (2005). Полското издателство Scriptum публикува книгата му с разкази „Мръсни сънища“ и „Пътят за Сиракуза“ (2006).

Включен е в антологиите:

  • ((de)) Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts, Insel Verlag, 1996, 363 S. (съставител Норберт Рандов).
  • ((fr)) Les Belles Étrangères: Quatorze écrivains bulgares, Paris, Éditions L'esprit des Péninsules, 2001, 206 p. (ISBN 978-2846360098)
  • ((en)) Voices from the Faultline (a Balkan Anthology), edited by A. Johnson and Zakalin Nezic, ZayuPress, USA, 2002, 291 p. (ISBN 0-9707059-2-1)
  • ((de)) Bulgarien Prosa, Hrsg. von Valeria Jäger und Alexander Sitzmann, Wieser Verlag, Klagenfurt, Austria, 2005, 696 S. (ISBN 9783851294835) [20]

Радиопиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 – „Мазето“
  • 1995 – „Буба лази“
  • 1996 – „Месарят от червената долина“
  • 2006 - "Мисия Лондон"
  • 2012 - "Ковачи"

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Алек Попов е носител на редица литературни награди, сред които:

  • 1994 – наградата на БНР за криминален разказ „Павел Вежинов“,
  • 1995 – българската награда за фантастика „Гравитон“,
  • 1999 – наградата за къс разказ „Рашко Сугарев“,
  • 2002 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за сборника с разкази „Ниво за напреднали“[21],
  • 2004 – годишната награда на английското електронно списание „Clouds“, където романът „Мисия Лондон“ се публикува на английски език,
  • 2005 – Националната награда за драматургия „Иван Радоев“ – за пиесата „Мисия Лондон“[22],
  • 2007 – наградата „Елиас Канети“ (Русе) за романа „Черната кутия“[23],
  • 2008 - Наградата "Цветето на Хеликон" за най-продавана българска книга в книжарници Хеликон за "Черната кутия",
  • 2008 - Наградата на Art.bg and ОББ (Обединена Българска Банка) за романа "Черната кутия",
  • 2012 – отличието „Четящият човек“[24], [25].
  • 2013 - Награда "Хеликон" за най-добра белетристична книга на годината - за романа "Сестри Палавееви",
  • 2014 - Награда "Цветето на Хеликон" - за романа "Сестри Палавееви",
  • 2014 - Награда "Чудомир" за хумористичен разказ.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бойко Пенчев, „Валпургиева нощ“, рец. във в. „Литературен вестник“, 1994 г.
  2. Любен Дилов-син, „Алек Попов, отмъстителят“, рец. във в. „Сега“, 25 септември 2001
  3. Стефан Продев, „България, видяна в Лондон“, рец. във в. „Сега“, 31 май 2001
  4. Елка Константинова, „Битието като риск“, рец. във в. „Литературен форум“, бр.30 (471), 25 септември 2001 г.
  5. Константин Еленков, „Роман за неромантичното“, рец. в сп. „Пламък“, бр. 7&8, 2001 г.
  6. Емилиян Николов, „Един българин в Лондон“, рец. в „Литературен клуб“, 22 ноември 2001.
  7. Атанас Славов, „Ниво за напреднали“, рец. във в. „Култура“, бр. 4, 24 януари 2003 г.
  8. Кристина Йорданова, „Радикализъм и еклектика“, рец. във в. „Култура“, бр.35, 14 октомври 2005.
  9. Антон Баев, „Абсурдните митове на Алек Попов“, рец. в електронно списание LiterNet, 9 юни 2006, № 6 (79).
  10. Преслав Ганев, „Алек Попов и „Черната кутия“, рец. в блога „Литературата днес“, 9 декември 2007 г.
  11. Александър Кръстев, „(Не)Успелите българи зад граница“, рец. в блога „Аз чета“, 10 март 2010 г.
  12. Христо Блажев, „Черната кутия“ на Алек Попов или докъде може да те отведе една кучешка каишка…“, рец. в блога „Книголандия“, 18 януари 2011 г.
  13. „Сестри Палавееви“ на Алек Попов - партизанският роман на 21 век?“, две глави от романа в e-vestnik, 1 април 2013 г.
  14. Алек Попов, „При термитите на революцията“, разказ, послужил за основа на романа „Сестри Палавееви“, „Стършел“, бр. 3523, 17 януари 2014 г.
  15. Борислав Гърдев, „Партизанската песен на Алек Попов“, рец. в електронно списание LiterNet, 26.04.2013, № 4 (161).
  16. Ангел Игов, „Фалшивите тонове в историята“, рец. в електронно списание Sofia Live, 6 юни 2013.
  17. Ангел Игов, „Идеология, действителност, смях“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2722), 26 април 2013 г.
  18. Милена Кирова, „Българската история – мисия или кауза?“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
  19. Крум Василев, „Две книги - два антипода“, рец. във в. „Дума“, бр. 122, 30 май 2013 г.
  20. Христо Карастоянов, „Литературата е национална, но коя е нацията?“, отзив във в. „Сега“, 13 декември 2005 г.
  21. „Алек Попов – победител за 2002 г.“, сайт на наградата „Хеликон“
  22. Иван Генчев, „Алек Попов взе наградата „Иван Радоев“, в. „Сега“, 6 май 2005 г.
  23. Искра Георгиева, „Алек Попов спечели наградата „Елиас Канети“, dariknews.bg, 1 ноември 2007 г.
  24. „Алек Попов обявен за „Четящия човек“, „Вести“, 6 август 2012 г.
  25. „Алек Попов е първият с отличието „Четящият човек“, Dnes.bg, 6 август 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта

За Алек Попов