Ален Бадиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ален Бадиу
френски философ

Роден
17 януари 1937 г. (78 г.)
Философия
Регион западна философия
Епоха съвременна философия
Школа постмарксизъм
Интереси политическа философия, онтология
Ален Бадиу в Общомедия

Ален Бадиу е френски философ, писател и драматург.

Автор на множество есета, трактати и философски трудове, най-известен между които е „Битие и събитие“, L’Être et l’Événement. Бадиу е известен с политическите си възгледи в подкрепа на маоизма и на комунизма. Той е и автор на нашумялата книга На какво името е Саркози? (De quoi Sarkozy est-il le nom?).

Като писател драматург Бадиу работи съвместно с режисьори като Антоан Витез.

Той е директор на програмата Международен колеж по философия. Сред другите му отговорности Бадиу оглавява дискусиите на „Конференциите на Папагала“ и е член на Академията по философия на Бразилия.

Силно повлиян от Луи Алтюсер в първите си епистемологични изследвания, той търси помощта на математиката, единствено способна според него да разгърне онтологията.

Във философските си произведения, най-важните от които са „Битие и събитие“(1988) и „Логика на световете. Битие и Събитие 2“ (2006). Ален Бадиу поддържа тезата, че онтологията (теория на битието) е идентична с математиката и по-специално с теорията на множествата; и че феноменологията (изследване на даденостите) е тъждествена с логиката, която той свързва с теорията на топосите. Едно от основните заключения на тези разработки е, че от гледна точка на битието, нищо не принадлежи на себе си (следствие от аксиомата за основанието) и че събитието е възможно само ако съществува именно такава авто-принадлежност или събитието няма битие. Трябва да се отбележи мимоходом и понятието „демократичен материализъм“ в разработките на философа (съществуват само тела и дискурси), противопоставено на „диалектически материализъм“ (съществуват само тела и дискурси, или ако не, съществуват истини), неговото разбиране за битието като многолико и не единно, неговата лаканианска теория за субекта, използването на понятието „форсинг“ на Пол Коен в първоначалното разбиране на истината и четирите основни понятия във философската му теория: любов, изкуство, политика и наука.

Философът изгражда традиционна система на метафизиката като синтез на предшественици и новаторска с включването на модерни математически теории като тази на Гьодел и „форсинга“ на Коен, вътрешната логика на топосите др. Той е един от философите, които възраждат метафизиката в света на аналитичната философия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Concept de modèle. Introduction à une épistémologie matérialiste des mathématiques, Paris: Maspero, 1969, (2 ed. Fayard, 2007) .
  • Théorie du sujet, Paris: Seuil, 1982.
  • L’Être et l’Événement, Paris: Seuil, 1988.
  • Manifeste pour la philosophie, Paris: Seuil, 1989.
  • Le Nombre et les Nombres, Paris: Seuil, 1990.
  • L’Éthique, essai sur la conscience du mal, Paris: Hatier, 1993; (2 éd. Caen:Nous, 2003)
    Етика — опит върху съзнанието за зло, София: Литавра, 2004. ISBN 9548537966.
  • Deleuze, Paris:Hachette, 1997.
  • Saint Paul. La fondation de l’universalisme, Paris: PUF, 1997.
  • Abrégé de métapolitique, Paris: Seuil, 1998.
  • Court traité d’ontologie transitoire, Paris: Seuil, 1998.
  • Petit manuel d’inesthétique, Paris:, 1998.
  • Logiques des mondes. L’Être et l’Événement, 2 , Paris: Seuil, 2006.
  • Second manifeste pour la philosophie, Paris: Fayard, 2009.
  • L'Antiphilosophie de Wittgenstein, Paris: Nous, 2009
  • Éloge de l'Amour, Paris: Flammarion, 2009
  • Heidegger. Le nazisme, les femmes, la philosophie, /съавт. Barbara Cassin/, Paris: Fayard, 2010.
  • Il n’y a pas de rapport sexuel. Deux leçons sur « L’étourdit », de Lacan,/съавт. Barbara Cassin/, Paris: Fayard, 2010.
  • La philosophie et l'événement, разговори с Fabien Tarby, Paris: Germina, 2010
  • Cinq Leçons sur le Cas Wagner, Nous, 2010
  • Le fini et l'infini, Bayard, 2010
  • La relation énigmatique entre politique et philosophie, éd. Germina, 2011
  • La République de Platon, Fayard, 2012

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Златомир Златанов, „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“. София: Захарий Стоянов, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]