Ален Бадиу
|
||||||||
Ален Бадиу е френски философ, писател и драматург. Автор на множество есета, трактати и философски трудове, най-известен между които е "Битие и събитие", L’Être et l’Événement. Бадиу е известен с политическите си възгледи в подкрепа на маоизма и на комунизма. Той е и автор на нашумялата книга На какво името е Саркози? (De quoi Sarkozy est-il le nom ?).
Като писател драматург Бадиу работи съвместно с режисьори като Антоан Витез.
Той е директор на програмата Международен колеж по философия. Сред другите му отговорности Бадиу оглавява дискусиите на "Конференциите на Папагала" и е член на Академията по философия на Бразилия.
Силно повлиян от Луи Алтюсер в първите си епистемологични изследвания, той търси помощта на математиката, единствено способна според него да разгърне онтологията.
Във философските си произведения, най-важните от които са "Битие и събитие"(1988) и "Логика на световете. Битие и Събитие 2" (2006). Ален Бадиу поддържа тезата, че онтологията (теория на битието) е идентична с математиката и по-специално с теорията на множествата; и че феноменологията (изследване на даденостите) е тъждествена с логиката, която той свързва с теорията на топосите. Едно от основните заключения на тези разработки е, че от гледна точка на битието, нищо не принадлежи на себе си (следствие от аксиомата за основаниета) и че събитието е възможно само ако съществува именно такава авто-принадлежност или събитието няма битие. Трябва да се отбележи мимоходом и понятието "демократичен материализъм" в разработките на философа (съществуват само тела и дискурси), противопоставено на "диалектически материализъм" (съществуват само тела и дискурси, или ако не, съществуват истини), неговото разбиране за битието като многолико и не единно, неговата лаканова теория за субекта, използването на понятието "форсинг" на Пол Коен в първоначалното разбиране на истината и четирите основни понятия във философската му теория: любов, изкуство, политика и наука.
Философът изгражда традиционна система на метафизиката като синтез на предшественици и новаторска с включването на модерни математически теории като тази на Гьодел и "форсинга" на Коен, вътрешната логика на топосите др. Той е един от философите, които възраждат метафизиката в света на аналитичната философия.
Библиография [редактиране]
- Le Concept de modèle. Introduction à une épistémologie matérialiste des mathématiques, Paris: Maspero, 1969, (2 ed. Fayard, 2007) .
- Théorie du sujet, Paris:Seuil, 1982.
- L’Être et l’Événement, Paris: Seuil, 1988.
- Manifeste pour la philosophie, Paris, éd. Seuil, 1989.
- Le Nombre et les Nombres, Paris:Seuil, 1990.
- L’Éthique, essai sur la conscience du mal, Paris:Hatier, 1993; (2 éd. Caen:Nous, 2003) / Етика - опит върху съзнанието за зло, Изд: 'Литавра', 2004. ISBN 9548537966.
- Deleuze, Paris:Hachette, 1997.
- Saint Paul. La fondation de l’universalisme, Paris:PUF, 1997.
- Abrégé de métapolitique, Paris, éd. Seuil, 1998.
- Court traité d’ontologie transitoire, Paris:Seuil, 1998.
- Petit manuel d’inesthétique, Paris:, 1998.
- Logiques des mondes. L’Être et l’Événement, 2 , Paris:Sеuil, 2006.
- Second manifeste pour la philosophie, Paris:Fayard, 2009.
- L'Antiphilosophie de Wittgenstein, Paris:Nous, 2009
- Éloge de l'Amour, Paris: Flammarion, 2009
- Heidegger. Le nazisme, les femmes, la philosophie, /съавт. Barbara Cassin/, Paris: Fayard, 2010.
- Il n’y a pas de rapport sexuel. Deux leçons sur « L’étourdit », de Lacan,/съавт. Barbara Cassin/, Paris:Fayard, 2010.
- La philosophie et l'événement, разговори с Fabien Tarby, Paris:Germina, 2010
- Cinq Leçons sur le Cas Wagner, Nous, 2010
- Le fini et l'infini, Bayard, 2010
- La relation énigmatique entre politique et philosophie, éd. Germina, 2011
- La République de Platon, Fayard, 2012
