Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алесандро Фарнезе
италианско-испански офицер и политик
Алесандро Фарнезе 
Роден: 27 август 1545
Рим, Папска държава
Починал: 3 декември 1592  (на 47 години)
Арас, Испанска Нидерландия

Алесандро Фарнезе (на италиански: Alessandro Farnese; на испански: Alejandro Farnesio) е италиански благородник, херцог на Парма и Пиаченца от 1586 до 1592 година. Той прекарва по-голямата част от живота си в служба на своя вуйчо, испанския крал Филип II, като от 1578 до 1592 година е губернатор на Испанска Нидерландия.

Биография[редактиране | edit source]

Нидерландия през 1579 година

Алесандро Фарнезе е роден през 1545 година в Рим. Той е единственият законен син и наследник на Отавио Фарнезе, херцог на Парма и внук на папа Павел III. Майка му, Маргарита Пармска, е незаконна дъщеря на император Карл V и наполовина сестра на испанския крал Филип II. През 1559 година той я назначава за губернатор на Испанска Нидерландия.

Алесандро Фарнезе прекарва детството си в испанския кралски двор, където е възпитаван заедно с братовчед си Карлос Испански и вуйчо си Хуан Австрийски, негови връстници. През 1565 година се жени тържествено в Брюксел за португалската принцеса Мария ди Гимарайш, но след това отново се завръща в Мадрид. През 1571 година взима участие в битката при Лепанто под командването на дон Хуан Австрийски.

През 1577 година Алесандро Фарнезе е изпратен в Нидерландия, където Хуан Австрийски е губернатор и командва испанските войски в Осемдесетгодишната война. Още на следващата година Фарнезе постига първия си значителен успех в битката при Жамблу. Малко по-късно дон Хуан Австрийски умира и Алесандро Фарнезе е назначен за губернатор на Нидерландия.

През следващите години, съчетавайки ефективни военни действия с умела дипломация, Фарнезе успява да утвърди испанския контрол в южната част на страната. През 1579 година организира създаването на Араския съюз от пет южни провинции, които признават властта му, с което формализира разцеплението между нидерландските области. Укрепил влиянието си в Ено и Артоа, той последователно завзема повечето градове на Фландрия и Брабант - Турне, Маастрихт, Бреда, Брюге, Гент. През юли 1584 година обсажда Антверпен, най-големият град в Нидерландия. По същото време Вилхелм Орански, водачът на разбунтувалите се провинции, е убит.

Обсадата на Анврепен продължава повече от година. Фарнезе успява напълно да прекъсне връзките с града, изграждайки понтонен мост през устието на река Схелде. Антверпен се предава през август 1585 година, но Алесандро Фарнезе предотвратява повторение на опустошенията от Испанския бяс през 1576 година. Дадена е възможност желаещите жители да напуснат града през следващите две години, като над 60% от тях, главно протестанти, заминават за северните провинции.

През 1586 година Алесандро Фарнезе наследява от баща си титлата херцог на Парма и Пиаченца, но не получава разрешение от крал Филип II да замине за Италия, поради което херцогството управлява от негово име сина му Ранучо Фарнезе. През 1587 година, подготвяйки се за предстоящото нападение на Англия, Фарнезе завзема пристанищата Остенде и Слойс. Година по-късно Непобедимата армада е унищожена от английско-нидерландския флот и испанците трябва да се откажат от плановете си.

Фарнезе се подготвя за подновяване на военните действия в Нидерландия, но през август 1589 година е убит френският крал Анри III и той оглавява испанските войски, изпратени в помощ на френските католици в хода на Религиозните войни. Той постига известни успехи, като отблъсква крал Анри IV, опитващ се да превземе Париж, и разкъсва обсадата на Руан през 1592 година, но в същото време испанците започват да губят позиции в Нидерландия.

По време на боевете във Франция Алесандро Фарнезе е ранен в ръката и здравето му се влошава, като дори се налага да предаде командването на сина си Ранучо Фарнезе. След дворцови интриги през 1592 година е отстранен от губернаторския пост.

Алесандро Фарнезе умира през 1592 година в Арас.

Предшественици[редактиране | edit source]

Предшественици на Алесандро Фарнезе (три поколения)
Алесандро Фарнезе, херцог на Парма Баща:
Отавио Фарнезе, херцог на Парма
Дядо по бащина линия:
Пиер Луиджи Фарнезе, херцог на Парма
Прадядо по бащина линия:
папа Павел III
Прабаба по бащина линия:
Силвия Руфини
Баба по бащина линия:
Джиролама Орсини
Прадядо по бащина линия:
Луиджи Орсини
Прабаба по бащина линия:
Джулия Конти
Майка:
Маргарита Пармска
Дядо по майчина линия:
Карл V
Прадядо по майчина линия:
Филип I
Прабаба по майчина линия:
Хуана Кастилска
Баба по майчина линия:
Йохана Мария ван дер Гейнст
Прадядо по майчина линия:
Жил Йохан ван дер Гейнст
Прабаба по майчина линия:
Йохана ван дер Кайе ван Кокамби

Потомство[редактиране | edit source]

От брака си с инфантата Мария ди Гимарайш има три деца:

Име Раждане Смърт Бележки
Ранучо Фарнезе 28 март 1569 5 март 1622 Наследява го като херцог на Парма.
Женен (1600) за Маргерита Алдобрандини, има деца.
Маргерита Фарнезе 7 ноември 1567 13 април 1643 Омъжена (1581) за Винченцо I Гонзага, херцог на Мантуа, няма деца.
Одоардо Фарнезе 7 декември 1573 21 февруари 1626 Кардинал, няма деца.

От Катрин дьо Рокоа има незаконна дъщеря, Исабела Маргерита Фарнезе (1578-1610), която има извънбрачни деца от Жуау ди Менезиш.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Хуан Австрийски губернатор на Испанска Нидерландия (1578 – 1592) Петер Ернст фон Мансфелд
Отавио Фарнезе херцог на Парма и Пиаченца (1586 – 1592) Ранучо I Фарнезе