Алехо Карпентиер
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване, изглаждане на неточния превод, препратки и източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Алехо Карпентиер | |
 |
|
| Роден | 26 декември 1904 Лозана, Швейцария |
|---|---|
| Починал | 24 април 1980 Париж, Франция |
| Професия | Писател |
| Националност | Кубинец |
| Активен период | XX век |
Алехо Карпентиер и Валмонт (26 декември 1904 - 24 април 1980) е кубински писател, журналист, музикант и музиковед, който повлиява значително на латиноамериканската литература по време на творческия си разцвет [1].
Считан е за един от великите писатели на ХХ век в испанския език и по-специално за един от авторите, които обновяват латиноамериканската литература, в частност чрез благородническия си стил на писане и пресъздаване на реалността, която включва различни аспекти и измерения от въображението му.[2] Това са елементите, които допринасят за създаването и използването на магическия реализъм. В кариерата си успява да постигне номинация за Нобелова награда по литература.
През голяма част от живота си Карпентиер е журналист и музикален теоретик – организира различни концерти за новата музика и прави сериозни музикални изследвания. Въпреки това световноизвестен го правят литературните му творби.[3]
Съдържание |
Биография [редактиране]
Детство, юношество и образование [редактиране]
Карпентиер е роден в Лозана, Швейцария (но дълго време да се е смятало, че е роден в Хавана). След смъртта му се открива актът му за раждане, който доказва, че е от Швейцария.[4] Син е на Жорж Жюлиен Карпентиер, френски архитект, и Лина Валмонт, учителка по езици с руски произход. Алехо Карпентиер остава белязан от културно раздвоение и смесване на двете раси.[5] Родният му език е френския.[6]Баща му е заинтересован от испанския свят, той е "убеден в европейската деградация и настоява да живее в млада държава".[7] Израснал в Куба с бели и черни селяни, "гладни хора, потънали в мизерия, преждевременно забременели жени, недобре нахранени деца, пълни с болести".[8] В действителност живота на Карпентиер си проличава ясно в неговите творби. [9]
Карпентиер започва да учи писане и четене в кубински училища. Детството му съвпада с първите години на Независима Република Куба, период, в който кубинските училища фокусират образованието върху колониалното испанско минало. Както е казал самият Карпентиер: "В моите детски училища, в Хавана, учехме наизуст книгите, които се използваха в Испания до края на XIX век.[10] Забележително е, че училищата нямаха текстове, които да отразяват новата политическа реалност в Куба, нито пък имаше учебници за историята на Куба или Америка." [11] На осем години се преместил с родителите си в Лома де Тиера, квартал на Ел Которо, близо до Хавана.[12]
От единадесет до седемнадесет годишна възраст Алехо Карпентиер е обучаван от родителите си: баща му го учи на писане и четене, а майка му на музика. Така още от детството си Карпентиер изпитва любов към музиката. Въпреки това, когато баща му го изоставя, на Карпентиер се налага да остави ученето и да започне да работи, за да помага на майка си.[13]
След завършване на началното си образование в Куба, заминава за Париж, за да довърши част от основното си образование в лицея Жансон де Саий (Janson de Sailly),[14] където учейки теоретични курсове по музика, става "приемлив пианист". През 1917 влиза да учи в Instituto de Segunda Enseñanza de La Habana за да продължи теоретичното си музикалното образование. През 1920 постъпва в Хаванския университет по архитектура. Малко по-късно го напуска.[15]
В началото на 20-те години започва да се занимава с политика, по-специално с "пропадналата революция на ветераните и патриотите" през 1923.[16] Техните групи не са точно политически, а по-скоро обединени от изкуството.[16]Въпреки това имат политически цели и се борят срещу диктатурата на Херардо Мачадо, който се изкачил до властта през 1925, и срещу капитализма на Северна Америка.[16]
Живот и творчество в Куба [редактиране]
През 1921 г. Карпентиер започва кариерата си като журналист. Тя продължава почти 60 год. - през остатъка от живота му.[17] Публикува първите си литературни произведения - преразкази на познати творби - в секция наречена "Известни творби" в хаванския вестник La Discusión.[18] Същата година решава окончателно да изостави образованието си и отново се връща във Франция. Две години по-късно се завръща в Куба и редактира статии за музикална критика и театър в La Discusión и El Heraldo de Cuba през 1923 и 1924.[18]. След като се стабилизира финансово, заема различни журналистически постове: шеф на редакторите на популярното списание "Испания", пише за "Съюза на производителите на обувки", както и в модната секция на списание "Социал" като използва псевдонима "Жаклин".
Присъедява се към Grupo Minorista и става част от Protesta de los Trece. El Grupo Minoristaе съставена от Карпентиер, Мартинес Вилена, Роиг де Луечсенринг, Луис Гомес Ванфемен и Талет.[19] Неговите членове определят тази група като аполитично интелектуално движение. Въпреки това участват като активни членове на опозицията срещу политиката на президента Алфредо Заяс.[20]El Grupo Minoristaе част от «Falange de Acción Cubana». Последната е основана от Мартинес Вилена. Критикува правителството и организира провалилото се въстаническо движение на Асоциацията на ветераните и патриотите.[19] Между 1924 и 1928 Карпентиер е редактор на списание Картелес.[21] През 1929 пътува за Мексико. Поканен е от мексиканското правителство на конгрес на журналистите. Там се запознава с Карлос Пелисер, Джеймс Торес Бодет, Хосе Клементе Ороско и започва дългото си приятелство с Диего Ривера.[18] Този период от време е много важен за оформянето му като творческа личност. Успява да опознае всички квартали на Хавана, открива колониалната архитектура, и околната страна на Старата Хавана. Тези елементи се срещат в много от есетата и романите му, пренесени в кубинската столица.[22] Творбите и изказванията на Карпентиер от 1920-1928 показват, че участва активно в кубинския авангардизъм и е приятел с основните личности от течението.[23] Карпентиер обогатива познанията си по музика през този период като слуша професионалните изпълнения на Амадео Ролдан - тези изпълнения включват откъси от творбите на Морис Равел, Клод Дебюси, Игор Стравински и на други съвременни композитори.
През 1927 г. подписва Manifesto Minorista и заради това е обвинен, че е комунист, и осъден на седем семеца. През тези седем месеца Карпентиер пише първата версия на романа Ecué-Yamba-Ó!.[24] Освободен условно, отива на конгреса на журналистите в Хавана през март 1928 г. Там се запознава с френския сюрреалист Робер Деснос, който му помага да избяга от подтисническия режим на Мачадо. Деснос му осигурява паспорт и лична карта и му помага да се качи на кораб, който се отправя към Франция.[25]
Източници [редактиране]
- ↑ name="Rodríguez 9">Rodríguez 9
- ↑ Zurdo p. 25 1985
- ↑ Müller-Bergh 16
- ↑ belnap 1993p.236-264
- ↑ Zurdo p. 25 1985
- ↑ Clark 1988 p. 27
- ↑ Leante 57
- ↑ Zurdo 16
- ↑ name="Zurdo 16"
- ↑ Carpentier 13
- ↑ Zurdo 14
- ↑ Cambeiro 10
- ↑ Concierto barroco foreword p.13
- ↑ Müller-Bergh 10
- ↑ Janney 20
- ↑ а б в Janney 21
- ↑ Zurdo 54
- ↑ а б в Müller-Bergh 11
- ↑ а б Müller-Bergh 12
- ↑ name="Müller-Bergh 12"
- ↑ Rita de Maeseneer 7
- ↑ name="Müller-Bergh 11"
- ↑ Müller-Bergh 14
- ↑ name="Müller-Bergh 16"
- ↑ name="Müller-Bergh 16"
