Алехо Карпентиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алехо Карпентиер
Alejocarpentier.jpg
Роден 26 декември 1904
Лозана, Швейцария
Починал 24 април 1980
Париж, Франция
Професия Писател
Националност Кубинец
Активен период XX век

Алехо Карпентиер и Валмонт (26 декември 1904 - 24 април 1980) е кубински писател, журналист, музикант и музиковед, който повлиява значително на латиноамериканската литература по време на творческия си разцвет [1].

Считан е за един от най-значимите испаноезични писатели на ХХ век и по-специално за един от авторите, които обновяват латиноамериканската литература. Стилът му на писане се отличава с благородност, а пресъздаването на реалността включва различни аспекти и измерения на въображението му.[2] Тези елементите допринасят за създаването и усъвършенстването на магическия реализъм. Карпентиер е номиниран за Нобелова награда за литература.

През голямата част от живота си Карпентиер е журналист и музикален теоретик – организира различни концерти за новата музика и прави сериозни музикални изследвания. Въпреки това, придобива световна известност с литературните си творби.[3]

Биография[редактиране | edit source]

Детство, юношество и образование[редактиране | edit source]

Дълго време се смята, че Карпентиер е роден в Хавана), но актът му за раждане, открит посмъртно, посочва за рождено място Лозана, Швейцария.[4] Син е на Жорж Жюлиен Карпентиер, френски архитект, и Лина Валмонт, учителка по езици с руски произход. Алехо Карпентиер остава белязан от културно раздвоение и смесване на двете раси.[5] Родният му език е френският.[6]Баща му се интересува от испанския свят, той е "убеден в европейската деградация и настоява да живее в млада държава"[7]. Израснал е в Куба сред бели и чернокожи селяни, "гладни хора, потънали в мизерия, преждевременно забременели жени, недобре нахранени деца, пълни с болести".[8] В действителност животът на Карпентиер си проличава ясно в неговите творби. [9]

Карпентиер започва да учи писане и четене в кубински училища. Детството му съвпада с първите години на Независима Република Куба, когато кубинските училища фокусират образованието върху колониалното испанско минало. Както е казал самият Карпентиер: "В моите детски училища, в Хавана, учехме наизуст книгите, които се използваха в Испания до края на XIX век.[10] Забележително е, че училищата нямаха текстове, които да отразяват новата политическа реалност в Куба, нито пък имаше учебници за историята на Куба или Америка." [11] На осем години се мести с родителите си в Лома де Тиера, квартал на Ел Которо, близо до Хавана.[12]

От единадесет- до седемнадесетгодишна възраст Алехо Карпентиер е обучаван от родителите си: баща му го учи на писане и четене, а майка му - на музика. Така още от детството си Карпентиер развива любов към музиката. Въпреки това, когато баща му ги изоставя, на Карпентиер прекъсва учението си и започва работа, за да помага на майка си.[13]

След завършване на началното си образование в Куба, заминава за Париж, за да довърши част от основното си образование в лицея Жансон де Саи (Janson de Sailly),[14], където, учейки теоретични курсове по музика, става "приемлив пианист". През 1917 г. е приет в Instituto de Segunda Enseñanza de La Habana, за да продължи теоретичното си музикалното образование. През 1920 г. постъпва в Хаванския университет по архитектура, но малко по-късно го напуска.[15]

В началото на 20-те години на ХХ в. започва да се занимава с политика, по-специално с "пропадналата революция на ветераните и патриотите" през 1923.[16] Техните групи не са точно политически, а по-скоро обединени от изкуството.[16]Въпреки това, имат политически цели и се борят срещу диктатурата на Херардо Мачадо, който взема властта през 1925 г., и срещу капитализма на Северна Америка.[16]

Живот и творчество в Куба[редактиране | edit source]

През 1921 г. Карпентиер започва кариерата си като журналист. Тя продължава почти 60 год. - през остатъка от живота му.[17] Публикува първите си литературни произведения - преразкази на познати творби - в рубриката "Известни творби" в хаванския вестник La Discusión.[18] Същата година решава окончателно да изостави образованието си и отново се връща във Франция. Две години по-късно се завръща в Куба и редактира статии за музикална критика и театър в La Discusión и El Heraldo de Cuba през 1923 и 1924 г..[18]. След като се стабилизира финансово, заема различни журналистически постове: главен редактор на популярното списание "Испания", сътрудник на "Съюза на производителите на обувки", както и в модната секция на списание "Социал", където използва псевдонима "Жаклин".

Присъедява се към Grupo Minorista и става част от Protesta de los Trece. El Grupo Minoristaе съставена от Карпентиер, Мартинес Вилена, Роиг де Луечсенринг, Луис Гомес Ванфемен и Талет.[19] Членовете определят групата като аполитично интелектуално движение, въпреки че активно опонират на политиката на президента Алфредо Заяс.[20]El Grupo Minorista е част от Falange de Acción Cubana. Последната е основана от Мартинес Вилена. Критикува правителството и организира провалилото се въстаническо движение на Асоциацията на ветераните и патриотите.[19] Между 1924 и 1928 г. Карпентиер е редактор на списание Картелес[21] През 1929 г. пътува за Мексико, където е поканен от правителствота да участва в конгрес на журналистите. Там се запознава с Карлос Пелисер, Джеймс Торес Бодет, Хосе Клементе Ороско и започва дългото си приятелство с Диего Ривера.[18] Този период е много важен за оформянето на Карпентиер като творческа личност. Успява да опознае всички квартали на Хавана, открива колониалната архитектура и атмосферата на Старата Хавана. Тези елементи се срещат в много от есетата и романите му.[22] Творбите и изказванията на Карпентиер от 1920-1928 г. показват, че участва активно в кубинския авангардизъм и е приятел с основните личности от течението.[23] Карпентиер обогатива познанията си по музика през този период като слуша професионалните изпълнения на Амадео Ролдан - тези изпълнения включват откъси от творбите на Морис Равел, Клод Дебюси, Игор Стравински и на други съвременни композитори.

През 1927 г. подписва Manifesto Minorista и заради това е обвинен, че е комунист и осъден на седем месеца затвор. В затвора Карпентиер пише първата версия на романа Ecué-Yamba-Ó!.[24] Условно освободен, отива на конгреса на журналистите в Хавана през март 1928 г. Там се запознава с френския сюрреалист Робер Деснос, който му помага да избяга от подтисническия режим на Мачадо. Деснос му осигурява паспорт и лична карта и му помага да се качи на кораб, който се отправя към Франция.[25]

Източници[редактиране | edit source]

  1. name="Rodríguez 9">Rodríguez 9
  2. Zurdo p. 25 1985
  3. Müller-Bergh 16
  4. belnap 1993p.236-264
  5. Zurdo p. 25 1985
  6. Clark 1988 p. 27
  7. Leante 57
  8. Zurdo 16
  9. name="Zurdo 16"
  10. Carpentier 13
  11. Zurdo 14
  12. Cambeiro 10
  13. Concierto barroco foreword p.13
  14. Müller-Bergh 10
  15. Janney 20
  16. а б в Janney 21
  17. Zurdo 54
  18. а б в Müller-Bergh 11
  19. а б Müller-Bergh 12
  20. name="Müller-Bergh 12"
  21. .Rita de Maeseneer 7
  22. name="Müller-Bergh 11"
  23. Müller-Bergh 14
  24. name="Müller-Bergh 16"
  25. name="Müller-Bergh 16"

Външни препратки[редактиране | edit source]