Алистрат
Тази статия е за селото в Серско, Гърция,. За бившето село в Охридско, Република Македония, вижте Алистрати (Охридско).
  АлистратΑλιστράτη |
|
 Панорама към Алистрат и Кушница. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Алистрат
Алистрат на картата на Гърция
|
|
 Алистрат
Алистрат на картата на дем Зиляхово и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Население | 2 761 (2001) |
| Надм. височина | 248 m |
| Пощ. код | 620 45 |
| Тел. код | 23720-5 |
Алистра̀т или Алистра̀тик (на гръцки: Αλιστράτη, Алистрати) е село в Република Гърция, дем Зиляхово (Неа Зихни), област Централна Македония с 2 761 жители (2001).
Съдържание |
География[редактиране]
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Змийница (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.
В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица. Пещерата и проломът са туристическа дестинация.
История[редактиране]
Етимология[редактиране]
Според Йордан Н. Иванов името е побългарена форма от гръцкото Αρχιστράτηγος (Михаил) - името на старата селска църква. Жителското име е алистра̀ченин, алистра̀ченка, алистра̀чене.[1]
В Османската империя[редактиране]
През 19 век Алистрат е едно от най-големите и развити в стопанско отношение села в Зъхненската каза на Серския санджак с облик на паланка.
В 1825 година в Алистрат се мести седалището на Драмската митрополия. Местното училище, основано на 8 февруари 1841 година,[2] приема името Централно гръцко училище и репутацията му е така висока, че патриарх Герман IV изпраща монасите от манастира „Богородица Икосифиниса“ да учат там, а митрополит Атанасиос III Каирис нарежда на манастира в 1843 година да плаща годишна издръжка на училището.[3] Училището се управлява от епитропи, начело с драмския митрополит. Първият му директор е Димитриос Кавлакидис от Мелник. Известни учители са Йоанис Харидимос, преподавал до 1848 година, Христофорос Продромидис, богослов, от 1849 до 1859 година, станал по-късно игумен на Серския манастир, Астериос Гусиас в 1904 година, Харилаос Папандониу в 1906 година, Диодорос Карадзис, станал по-късно митрополит в Сятища и много други. Училището е подпомагано финансово от алистраченина Томас Евангелу, който се занимава с търговия в Сърбия и умира в Белград. В училището се учи граматика, логика, метафизика, аритметика, география, етика, катехизис, свещена история, реторика, поезия, немски и италиански.[2]
Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село със 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2 500 православни българи.[4]
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Алистрат (Alistrate) е посочено като село със 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Алистратик, паланка на СИ от Зиляхово 3 часа. Разположена е на неравно място между хълмове и долища. Има доста голяма чаршия; става пазар в петък. Освен занаятите жителите обработват памук и грозде. Тук е седалището на драмския владика. Има две стари гръцки училища и църква. Около 500 къщи; 1000 д. турци, 1250 българе и 250 власи, които говорят влашки.[8] | “ |
В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.[2]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4 415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи.[9] Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи.[10] Според Мария Хадзикалу в Алистрат „има и много българи, които са заплаха за гърците“.[2]
На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни Алистрат и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от училището от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.[2]
През Балканската война селото е освободено от български военни части.
В Гърция[редактиране]
През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия[11]. Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат.[12] Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия[13]. След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.[14]
Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 - 1919 година и в 1925 - 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.[15]
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Алистрат е смесено българо-бежанско село с 242 бежански семейства с 978 души.[16]
Културни и природни забележителности[редактиране]
На 2 километра от селото се намира Алистратският манастир „Света Неделя“.
Личности[редактиране]
- Родени в Алистрат
Георгиос Кутлес, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Никола Николиев (? - 1904), български революционер, серски войвода на ВМОРО
- Починали в Алистрат
- Атанасиос III Каирис (? - 1852), драмски митрополит
- Йоаникиос Иконому (? - 1879), драмски митрополит
- Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 - 1895), български хайдутин и революционер
Външни препратки[редактиране]
- ((el)) Сайт за Алистрат
- Аероснимки на Алистрат
- ((el)) ((en)) Пещерата на Алистрат
Бележки[редактиране]
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 69.
- ↑ а б в г д Δήμος Αλιστράτης
- ↑ Μακεδονία: Η Ελληνική παιδεία στην Αλιστράτη την περίοδο της Τουρκοκρατίας.. // Yauna Takabara.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202 - 203.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 17.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|
|||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
