Алистрат
Тази статия е за селото. За административната единица, чийто център е вижте Алистрат (дем).
  АлистратΑλιστράτη |
|
 Панорама към Алистрат и Кушница. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Алистрат
Алистрат на картата на Гърция
|
|
 Алистрат
Алистрат на картата на дем Зиляхово и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Население | 2 761 (2001) |
| Надм. височина | 248 m |
| Пощ. код | 620 45 |
| Тел. код | 23720-5 |
Алистра̀т или Алистра̀тик (на гръцки: Αλιστράτη, Алистрати) е село в Република Гърция, дем Зиляхово (Неа Зихни), област Централна Македония с 2 761 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Змийница (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.
В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната пещера Алистрати. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом на река Драматица. Пещерата и проломът са туристическа дестинация.
[редактиране] История
[редактиране] Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е побългарена форма от гръцкото Αρχιστράτηγος (Михаил) - името на старата селска църква. Жителското име е алистра̀ченин, алистра̀ченка, алистра̀чене.[1]
[редактиране] В Османската империя
През 19 век Алистрат е едно от най-големите и развити в стопанско отношение села в Зъхненската каза на Серския санджак с облик на паланка. Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село със 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2 500 православни българи.[2]
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Алистрат е посочено като село със 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.[5] Според Георги Стрезов към 1891 година паланката Алистратик има около 500 къщи с население 1000 души турци, 1250 българи и 250 власи. Паланката е пазарно средище и седалище на Драмския владика. Населението се препитава от занаяти, обработка на памук и лозя. Има две стари гръцки училища и църква.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4 415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи.[7] Куцовласите са нови пръшълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи.[8]
През Балканската война селото е освободено от български военни части.
[редактиране] В Гърция
През Междусъюзническата война от 1913 година от гръцката армия пострадали българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат.[9] Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия[10]. След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.[11]
Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 - 1919 година и в 1925 - 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.[12]
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Алистрат е смесено българо-бежанско село с 242 бежански семейства с 978 души.[13]
[редактиране] Културни и природни забележителности
На 2 километра от селото се намира Алистратският манастир „Света Неделя“.
[редактиране] Личности
- Родени в Алистрат
Георгиос Кутлес, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Никола Николиев (? - 1904), български революционер, серски войвода на ВМОРО
[редактиране] Външни препратки
- ((el)) Сайт за Алистрат
- Аероснимки на Алистрат
- ((el)) ((en)) Пещерата на Алистрат
[редактиране] Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 69.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202 - 203.
- ↑ Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 17.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| Дем Зиляхово (Неа Зихни) | ||
|---|---|---|
| Зиляхово (Неа Зихни) | Алистрат (Алистрати) | Алистратски манастир „Света Неделя“ | Анастасия | Гара Ангиста | Грачен (Агиохори) | Гара Драчево (Статмос Левкотеас) | Доксамбос (Миркинос) | Здравик (Дравискос) | Каратопрак (Мавролофос) | Клепушна (Агряни) | Кочак (Мирини) | Мандилево (Мандили) | Порна (Газорос) | Рахово (Месорахи) | Скрижово (Скопия) | Сфелинос | Толос | Хорвища (Агиос Христофорос) | Чанос (Неа Петра) | Чепелджа (Димитра)
Исторически села: Драчево (Левкотеа) | Тръстеница (Криопиги) |
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
