Алистрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Серско, Гърция,. За бившето село в Охридско, Република Македония, вижте Алистрати (Охридско).

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияАлистрат
Αλιστράτη
Панорама към Алистрат и Кушница.
Панорама към Алистрат и Кушница.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Алистрат
Алистрат на картата на Гърция
Dimos Neas Zichnis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Алистрат
Алистрат на картата на дем Зиляхово и област Централна Македония
Координати: 41°04′00.11″ с. ш. 23°57′00″ и. д. / 41.0667° с. ш. 23.95° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Население 2 761 (2001)
Надм. височина 248 m
Пощ. код 620 45
Тел. код 23720-5

Алистра̀т или Алистра̀тик (на гръцки: Αλιστράτη, Алистрати) е село в Република Гърция, дем Зиляхово (Неа Зихни), област Централна Македония с 2 761 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Камбанарията на „Свети Атанас

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Змийница (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.

В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица. Пещерата и проломът са туристическа дестинация.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е побългарена форма от гръцкото Αρχιστράτηγος (Михаил) - името на старата селска църква. Жителското име е алистра̀ченин, алистра̀ченка, алистра̀чене.[1]

В Османската империя[редактиране | edit source]

През 19 век Алистрат е едно от най-големите и развити в стопанско отношение села в Зъхненската каза на Серския санджак с облик на паланка. В 1825 година седалището на Драмската митрополия се мести от предимно турския град Драма в Алистрат.[2] Местното училище, основано на 8 февруари 1841 година,[3] приема името Централно гръцко училище и репутацията му е така висока, че патриарх Герман IV изпраща монасите от манастира „Богородица Икосифиниса“ да учат там, а митрополит Атанасий III Драмски нарежда на манастира в 1843 година да плаща годишна издръжка на училището.[4] Училището се управлява от епитропи, начело с драмския митрополит. Първият му директор е Димитриос Кавлакидис от Мелник. Известни учители са Йоанис Харидимос, преподавал до 1848 година, Христофорос Продромски, богослов, от 1849 до 1859 година, станал по-късно игумен на Серския манастир, Астериос Гусиас в 1904 година, Харилаос Папандониу в 1906 година, Диодор Карадзис, станал по-късно митрополит в Сятища и много други. Училището е подпомагано финансово от алистраченина Томас Евангелу, който се занимава с търговия в Сърбия и умира в Белград. В училището се учи граматика, логика, метафизика, аритметика, география, етика, катехизис, свещена история, реторика, поезия, немски и италиански.[3]

Учители в Алистрат в края на османската власт[5]
Име Име Бележка
Димитриос Калавакидис Δημήτριος Καλαβακίδης главен учител от 1841 г.
Йоанис Харидиму Ιωάννης Χαρίδημου главен учител от 1848 г.
Клеовулос Κλεόβουλος учител от 1848 г.
Милтиадис Скордас Μιλτιάδης Σκόρδας учител и секретар на революционния комитет „Аминас“ в паланката
Софоклис Карадзис Σοφοκλής Καρατζής от Трилия, учител от 1848 г.
Христофорос Продромитис Χριστόφορος Προδομίτης учител от 1848 г.
Христодулос Χριστόδουλος учител от 1848 г.

Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село със 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2 500 православни българи.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Алистрат (Alistrate) е посочено като село със 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи.[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Алистратик, паланка на СИ от Зиляхово 3 часа. Разположена е на неравно място между хълмове и долища. Има доста голяма чаршия; става пазар в петък. Освен занаятите жителите обработват памук и грозде. Тук е седалището на драмския владика. Има две стари гръцки училища и църква. Около 500 къщи; 1000 д. турци, 1250 българе и 250 власи, които говорят влашки.[10]

В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.[3]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4 415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи.[11] Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи.[12] Според Мария Хадзикалу в Алистрат „има и много българи, които са заплаха за гърците“.[3]

На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни Алистрат и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от училището от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.[3]

През Балканската война селото е освободено от български военни части.

В Гърция[редактиране | edit source]

Кметството в Алистрат

През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия[13]. Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат.[14] Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия[15]. След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.[16]

Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 - 1919 година и в 1925 - 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.[17]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Алистрат е смесено българо-бежанско село с 242 бежански семейства с 978 души.[18]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На 2 километра от селото се намира Алистратският манастир „Света Неделя“.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Алистрат
Починали в Алистрат

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 69.
  2. Αθανασιάδης, Γιάννης. Ελληνικοί Μακεδονικοί Σύλλογοι στα ντόπια χωριά της Ανατολικής Μακεδονίας(1870-1913). Φιλεκπαιδευτικοί Σύλλογοι και Αδελφότητες στους καζάδες Δράμας, Ζίχνης και Νευροκοπίου (1870-1913). // Yauna Takabara. Посетен на 26 ноември 2013 г.
  3. а б в г д Δήμος Αλιστράτης
  4. Μακεδονία: Η Ελληνική παιδεία στην Αλιστράτη την περίοδο της Τουρκοκρατίας.. // Yauna Takabara.
  5. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 2014-11-22.
  6. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  9. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  10. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202 - 203.
  13. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  14. Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.196
  16. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 17.
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.