Али ибн Абу Талиб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Али ибн Аби Талиб
халиф
Али ибн Аби Талиб 
Роден: ок. 599
Мека, дн. Саудитска Арабия
Починал: 24 януари 661
Куфа, дн. Ирак

Али ибн Аби Талиб (ар. علي بن أبي طالب), понякога изписван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб, е сахаби и ислямски водач.

Братовчед на пророка Мохамед, женейки се за дъщеря му Фатима, той става негов зет.

За сунитите Али е четвъртият и последен от праведните халифи. За шиитите Али е първият имам и първият законен наследник на Пророка.

Али е роден в Мека около 599 г. Според шиитите е роден в Каабата - най-святото място за мюсюлманите, докато сунитите оспорват това твърдение. Баща му Абу Талиб е член на рода Бану Хашим на арабското племе кураиши и чичо на Мохамед. Той приема в дома си осиротелия Мохамед и го отглежда заедно с Али като братя.

Шиитите и някои сунити вярват, че Али е първият, повярвал на Мохамед и приел исляма. Освен него в спора за първенството е посочван Абу Бакр.

Спорът кой трябва да е наследник на Мохамед и водач на мюсюлманите е причина за разделението на сунити и шиити. Според сунитите законният наследник е Абу Бакр, който е и първият правоверен халиф, докато за шиитите законният наследник е Али, докато Абу Бакр е само узурпатор.

Външни препратки[редактиране | edit source]