Али паша Чандарлъ
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Али паша.
| Али паша Чандарлъ | |
| велик везир на Османската империя | |
 | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 1406 г.
|
| Религия | сунитски ислям |
| Управление | |
| Период | 1387 – 1406 |
| Семейство | |
| Род | Чандарлъ (фамилия) |
| Баща | Чандарлъ Халил Хайредин паша |
Чандарлъ Али паша е османски военачалник и велик везир (1387 – 1406) на султаните Мурад I и Баязид I, а по време на османското междуцарствие и на Сюлейман Челеби.[1] Представител е на династията велики везири Чандарлъ.
Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Али паша е най-големият син на Чандарлъ Кара Халил Хайредин паша, първият велик везир на османския бейлик. Има двама братя – Илиас и Ибрахим, който също става велик везир.[2] Няма информация за месторождението и датата, не е известно и къде получава образованието си[3]; първоначално е кадия, а към 1387 г. вече е кадъаскер (военен съдия).[4][5]
Управление[редактиране | редактиране на кода]
При Мурад I[редактиране | редактиране на кода]
Али паша поема поста на велик везир след смъртта на баща си, по време на която е заедно в Мурад I в Анадола. По-късно султанът му възлага операцията срещу Търновското царство на българския цар Иван Шишман, който иска да се присъедини към Балканския съюз. Али паша, с армия от 30 000 души, преминава Стара планина при прохода Надир на север от Айтос и влиза в Североизточна България през 1388 г., превземайки Провадия, Венчан, Шумен, Мадара, части и от Добруджанското десподство. По време на втори поход обсажда в Никопол Иван Шишман, без да успее да превземе града, но ограничава територията на Търновското царство до град Никопол и няколко по-малки дунавски крепости. Българският цар трябва да поиска мир и с подписаното споразумение е възпрепятстван да участва в Косовската война поради споразумението си с османците.[3]
Али паша участва в битката при Косово (1389) и изиграва важна роля. Свидетел е на смъртта на Мурад I в битката; сражава се редом с Баязид.[6][3][5] Ставайки султан, Баязид го запазва на поста велик везир.[1][6]
При Баязид[редактиране | редактиране на кода]
Чандарлъ Али паша води битката при Никопол срещу кръстоносците на Сигизмунд (1396).[7]
През 1394 г. Баязид започва първата обсада на Константинопол, в която участва и Али-паша.[1][6][7] Везирът се застъпва за запазване на дипломатическите връзки и именно той е авторът на споразумението с императора, съгласно което османците временно свалят обсадата в замяна на създаване на турски квартал и строителство на джамия в града, а също назначаване на мюсюлмански съдии (кадии).[5][7] Появата на Тамерлан спасява Константинопол, тъй като на Баязид се налага да се отправи към Анадола с цялата си армия и да снеме блокадата.[1]
Али паша смята, че войната с Тамерлан ще доведе до катастрофа, и се застъпва за мирни преговори. И той, и други съветници на Баязид го съветват да бъде предпазлив и да избягва битка в открито поле, но султанът решава по своему.[1] Включва в битката тримата си сина: Сюлейман, Мустафа и Мехмед. В армията има много татари и „неверници“ . Според османския историк Мехмед Нешри, по съвет на Али паша за пръв път са набрани наемници от Рум (централната част на Анадола).[8] Битката при Анкара завършва с катастрофа – разгром на армията, пленяване на Баязид и разпад на империята му.[5]
При Сюлейман Челеби[редактиране | редактиране на кода]
Когато Али паша вижда, че битката при Анкара е загубена, той с агата яничар Хасан и везира Мурад паша, за да спасят държавата, решават да спасят този, когото считат за наследник – Сюлейман, и го отвеждат първоначално в Бурса, а после в Одрин,[1][3] където с подкрепата на византийския император Сюлейман се обявява за султан. Започва съперничество между братята – т.нар. османско междуцарствие, гражданска война.[5] Али паша подкрепя Сюлейман в течение на четири години, до 1406/7 г.[1][6][5] Вероятно той е сключил мирните договори с християнските държави (вкл. Византийската империя, Генуа и Венеция) през 1403 г.[6][7]
Опитен политик, Али паша разбира, че държава, създадена в Румелия, няма да направи Сюлейман глава на Османската държава, затова предлага да се завземе Анадола.[5] Хитростта му позволява на Сюлейман без бой да завладее Анадола: Али прехващал и променял писмата, които Мехмед Челеби и комендантът на Анкара си пращали.[7][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Majer H. G. Ali Pascha, Çandarlızade // Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas / Hgg. Mathias Bernath. München, Felix von Schroeder, 1974. Vol. 1. S. 54 – 55.
- ↑ Uzunçarşılı, I. Hakki. Çandarlı (Cenderli) Kara Halil Hayreddin Paşa. Т. 91. Belleten, 1959. ISBN 0041 – 4255. с. 457 – 477. (на турски)
- ↑ а б в г д Aktepe M. Çandarlı Ali Paşa // Islam Ansiklopedisi. İslâm Araştırmaları Merkezi, 1993. Vol. 8, p. 211 – 212.
- ↑ Aktepe M. Çandarlı Kara Halil Hayreddin Paşa // Islam Ansiklopedisi. İslâm Araştırmaları Merkezi, 1993. Vol. 8, p. 214 – 215.
- ↑ а б в г д е ж Nazım Tektaş. Sadrâzamlar // books.google.com.cy.
- ↑ а б в г д Mantran, R. ʿAlī Pas̲h̲a Čāndārli̊̊-Zāde // Encyclopaedia of Islam, Second Edition / Edited by: P. Bearman, Th. Bianquis, C.E. Bosworth, E. van Donzel, W.P. Heinrichs. Leiden: BRILL, 1986. Vol. 1. P. 394.
- ↑ а б в г д Atçıl A. Çandarlızade Ali Paşa // Encyclopaedia of Islam, THREE / Edited by: Kate Fleet, Gudrun Krämer, Denis Matringe, John Nawas, Everett Rowson. Leiden: BRILL.
- ↑ Нешри, Мехмед. Огледало на света: История на османския двор. ОФ, 1984. с. 137.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чандарлы Али-паша“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |