Алла Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алла Георгиева
българска художничка
Родена
1957 г. (67 г.)
Семейство

Уебсайтallageorgieva.blogspot.com

Алла Георгиева е българо-украинска художничка. Занимава се със съвременно изкуство: живопис, инсталации, фотография, обекти, видео, пърформанс и карикатура (съвместно с Чавдар Георгиев). Изявява се и като куратор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1957 г. в град Харков, Украйна. Началното си художествено образование получава в Харковската детска художествена школа №1 „И. Е. Репин“. Продължава обучението си по рисуване в частната школа на Виталий Ленчин. През 1980 г. завършва Художествено-промишления институт в Харков (Худпром; днес Харковска държавна академия за дизайн и изкуство). Живее в България от 1981 г.[1] До 1992 г. работи предимно в областта на книжната илюстрация, дизайна (Централен институт за промишлена естетика – ЦИПЕ), приложната графика, сатиричната живопис и карикатурата. На алтернативната българска сцена е известна с интересите си в областта на „женската гледна точка“ и нейното изразяване с адекватни за времето средства. Тя е една от основателките на сдружението на жените художнички „8-и март“, както и от инициаторките на изложбите „Версията на Ерато“ (1997) и „Обсебване“ (1999).[2] От 2017 г. сътрудничи с политически карикатури (заедно с Чавдар Георгиев) в сатиричния вестник „Прас Прес“.

Член е на СБХ (1989) и на Клуба на (вечно) младия художник (1992).

Живее и работи в София и Харков.[3]

Персонални изложби[3][редактиране | редактиране на кода]

  • 2021 – „Коронавирусът в България / Дневник“, Национална галерия/Квадрат 500, София
  • 2020 – „Музей на Жената/ Колекция на Алла Георгиева“, къща-музей на Вера Недкова, София
  • 2018 – „Животът е песен“, галерия Структура, София
  • 2015 – „Нашето! Музей на диванните войни“, Гьоте институт, София
  • 2010 – „Вечерята на Франкенщайн“, галерия Сариев, Пловдив[4]
  • 2008 – „За любовта, великата и малката“, галерия АРК проджектс, София[5]
  • 2007 – „Честит рожден ден!“, Галерия FABS, Варшава, Полша
  • 2003 – „Честит рожден ден!“, АТА Център и ИСИ, София

Кураторски проекти[редактиране | редактиране на кода]

2011 – „Ре-продукция“, Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, България (съвместно с Надежда Джакова)

Признание и награди[3][редактиране | редактиране на кода]

  • 2018 – номинация за награда на Столична община за ярки постижения в изкуството
  • 2017 – Специална награда на предприятие „Скални материали“, гр. Русе в раздела „Съвременно изкуство“, XXIII Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово
  • 2012 – Специална награда на журито, Остен биенале на рисунката, 40. Световна галерия на рисунката, Скопие
  • 2010 – Награда на Столична община на името и в памет на Доньо Донев на 35-а национална изложба на карикатурата (съвместно с Чавдар Георгиев)
  • 2009 – Награда на СБХ за специализация в Сите интернасионал дез’ар, Париж, Франция
  • 2008 – Grand Prix за карикатура на СБХ (съвместно с Чавдар Георгиев)
  • 2007 – „Shortlist“ – номинация за наградата „Гауденц Б. Руф
  • 1998 – Награда на Фонда „Поддържане на изкуството в България“
  • 1991 – Първа награда за рисувани картички на издателство „Отечество“
  • 1990 – Втора награда за живопис на Х Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, Габрово
  • 1985 – Втора награда на изложба „Жени карикатуристки“, София
  • 1984 – Първа награда на изложба „Жени карикатуристки“, София

Публични колекции[редактиране | редактиране на кода]

  • Колекция Дарик радио
  • Колекция  Imago Mundi, Art Theorema, Лучано Бенетон
  • Moderna Galeria /MG+MSUM/, Словения
  • Национална галерия в София
  • Европейска инвестиционна банка/European Investment Bank
  • Софийска градска художествена галерия
  • Bulgarian Consulate; Stills, Единбург, Шотландия
  • Музей на хумора и сатирата, Габрово
  • Художествена галерия „Петко Чурчулиев“, Димитровград

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Българинът – сладък и гаден“, в. „Форум“, март 2006, vol.5, n.3.
  2. CV и репродукции на произведения на Алла Георгиева, в. „Литературен форум“, бр. 17 (458), 1 май 2001 г.
  3. а б в CV на Алла Георгиева[неработеща препратка] на сайта на галерия „Сариев“ ((en))
  4. Емилия Миразчийска, „Алла Георгиева, вечерята на Франкенщайн и холандците“, рец. в блога „Altri Amori“, 9 декември 2010
  5. „Алла Георгиева: Историята на един арт проект“, интервю на Светла Петкова, в. „Култура“, бр. 43 (2526), 12 декември 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]