Алмиранти Тамандаре (крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Алмиранти Тамандаре“
на португалски: Almirante Tamandaré
Основна информация
Държава: Бразилия Бразилия
Принадлежност: COA Brazilian Navy.svg ВМС на Бразилия
Тип: Бронепалубен крайцер
Корабостроителница: Рио де Жанейро
Начало на строителството: март 1885 г.
Спуснат на вода: 20 март 1890 г.
Завършен: 1893 г.
Изведен от експлоатация: 1920 г. (продаден)
Параметри
Водоизместимост: 4 735 т
Дължина: 89,66 m
Ширина: 14,43 m
Газене: 6,02 m
Екипаж: 400 души
Скорост: 17 възела (31 км/ч)
Капацитет: от 400 до 750 тона въглища
Задвижване: 2 парни двигателя HTE,
бутални парни котли,
2 винта
Броня
Палуба: 41 mm
Каземати: 76 mm
Рубка: 51 mm
Въоръжение
Оръдия: 10 x 150 mm
2 x 140 mm
Друго: 10 x 3-фунтови оръдия

„Алмиранти Тамандаре“ (на португалски: Almirante Tamandaré, „Адмирал Тамандаре“) е бронепалубен крайцер на бразилските ВМС от началото на 20 век. С въоръжението си от 6-инчови оръдия, той е подобен на британските кораби от клас „Леандър“ (спускани на вода в периода 1885-1887 г.), които са сред първите бронепалубни крайцери в света. „Алмиранти Тамандаре“ е сходен и на американските бронепалубни крайцери „Нюарк“, „Сан Франциско“ и „Филаделфия“, както и на германските кораби от клас „Ирене“ от края на 1880-те и началото на 1890-те години, които споделят основната концепция, заложена в клас „Леандър“. За разлика от повечето големи военни кораби в тогавашните военноморски сили на южноамериканските държави, „Алмиранти Тамандаре“ не е поръчан на чуждестранна корабостроителница, а е построен в Рио де Жанейро. Сред построяването си, той е третият по големина кораб в бразилския флот в края на 19 век (след линейните кораби „Риачуело“ и „Акидабан“).[1]

Корабът е кръстен на Жуакин Маркес Лисбоа, маркиз на Тамандаре, герой от Войната на Тройния съюз.

Завършването на „Алмиранти Тамандаре“ съвпада с въстанието на военноморския флот през 1893-1894 г., което е метеж на повечето екипажи във ВМС на Бразилия, свързан с политическата ситуация в страната. Бунтът е неуспешен, тъй като морските офицери не получават ефективна подкрепа от поддръжниците си на сушата и правителството успява да закупи различни малки или импровизирани военни кораби от чужбина, за да си възвърне контрола над бреговете на Бразилия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Conways, p. 408

Литература[редактиране | edit source]

  • Conway's All the World's Fighting Ships 1860—1905. New York, Mayflower Books, 1979. ISBN 0-8317-0302-4.