Алмиш

Алмиш (Алмас) Елтебер; края на 9 век — началото на 10 век) е първият мюсюлмански управител (емир) на Волжка България.

Алмас е син на Шилки. Той е управител на българските княжества, вероятно на Българското княжество. Отначало васал на хазарите, той се бори против хазарското владичество и за обединението на българските племена и княжества. По това време Волжка България плащала данък на Хазарският хаганат. Синът на Алмиш е бил заложник при хазарите, а дъщеря му дадена за жена на хагана.

Изпраща пратеници до багдадския халиф. През 922 г. пратеникът на халифа Ал Муктадир се появява в Болгар. Халифатът става съюзник на Волжка България. Българите приемат исляма. На арабски името на Алмас става Cäğfär bine Ğabdulla (Джафар ибн Абдулах), на арабски: جعفر ابن عبدالله).

По време на управлението на Алмас Волжка България най-накрая се развива като обединена, силна и независима държава.

Източници

• (Tatar)"Almış/Алмыш". Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002.