Алмохади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алмохади е мюсюлманско берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Испания през 12 и 13 век.

Теологията им се гради на тълкуванието на исляма на Ибн Тумар. В основата на теологията на алмохадите стои догмата за таухид - съвършената природа на бога.

Халифи от династията[редактиране | edit source]

  • Абд ал-Мумин 1130—1163
  • Абу Якуб Юсуф 1163—1184
  • Якуб ал-Мансур 1184—1199
  • Мохамед ан-Насир 1199—1213
  • Абу Якуб Юсуф II 1213—1224
  • Абдул-Вахид I 1224
  • Абдалла ал-Адил 1224—1227
  • Абу Закария ал-Мутасим 1227—1235
  • Абу Ала ал-Мамун 1227—1232
  • Абд ал-Вахид ар-Рашид 1232—1242
  • Али Абул-Хасан ас-Саид 1242—1248
  • Умар ал-Мустафик 1248—1266
  • Абу Дабис 1266—1269
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.