Алфатар
Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).
| Алфатар | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 726 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 105.443 km² |
| Надм. височина | 188 m |
| Пощ. код | 7570 |
| Тел. код | 08673 |
| МПС код | СС (Сс) |
| ЕКАТТЕ | 00415 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община - кмет |
Алфатар Йорданка Узунска (НДСВ) |
Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.
Съдържание |
География [редактиране]
Алфатар е град в Област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава ЖП-линията Силистра-Самуил и първокласният автомобилен път Силистра– Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани.Населението на града е 1633души (01.02.2011 г.НСИ).
В близост до града има гора-резерват в местността „Каракуз“.
История [редактиране]
Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г. По време на Руско–турската война, след Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., част от местното население (гребенци) напуска селото и се заселва в Украйна, където основава с. Олшанка. На тяхно място след Руско–турската война 1828–1829 в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско робство е имало 2039 жители и е било едно от най–големите добруджански села.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.
За кратко време Алфатар е било преименувано в Генерал Лазарово (1942–1943 г.), след което се възстановява днешното му име. По негово време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, два дарака и други дребни предприятия. През 1974 г. Алфатар е обявен за град.
Етимология [редактиране]
Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името "jai" - войска и "tora" - град /крепост/- в превод "крепост с войска". "Ифлатар" се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър /дн. Силистра/. Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология — Алфафар (Alfafar).
Религии [редактиране]
Жителите на Алфатар са християни.
Политика [редактиране]
Икономика [редактиране]
- "Силвоод" АД - производство на елементи за мебелно производство
- "Вива Агротекс"ЕООД /с.Алеково/-обработване на земеделска земя, зърнопроизводство, зърносъхранение
- ЕТ”Вива Шунк – Радослав Шунк” -внос, ремонт и поддръжка на селскостопанска техника, обработване на земеделска земя
- “Евроетил”ЕООД - фабрика за производство на биоетанол
- "Елица" ЕООД - производство на дървени опаковки и амбалаж
- “Дайг”ООД - производство на пожарогасители и противопожарни аксесоари
- ”Мероне" ЕООД - предприятие за производство на млечни продукти — кашкавал и сирене
- ЕТ”Лъчезар Данков” - ресторантьорство и социални дейности – домашен социален патронаж, столово хранене, кризисен център
- "ЮВС"ЕООД - производство на фуражи за всички категории животни; отглеждане на кокошки носачки;
- “Агроинвест” ЕООД - отглеждане на свине за угояване
- “Зърнени храни” ООД - изкупуване на зърнена продукция, склад и сушене
- "Манекс"ООД - зърнопроизводство
- ЕТ"Кидима" - зърнопроизводство
- ЕТ"Самуел -95" - зърнопроизводство
- ЗК"Напредък" - зърнопроизводство
- ЗК"Единство" - зърнопроизводство
- "Петрол" - бензиностанция
- "АГРОМАРКЕТ" ЕООД — земеделие, търговия с торове, препарати, агро-консултации
- МЕХАНА "ТРАКАТА" - ресторантьорство, туризъм, туристически пакети ...
Обществени институции [редактиране]
- Основно училище "Христо Ботев" - гр. Алфатар
- Православен храм "Св.Троица" - гр.Алфатар, основан през 1846 г., към него е било създадено и първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
- "Добруджанска къща" - Алфатар — туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХв. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винански пособия.
- Народно читалище "Йордан Йовков" - гр.Алфатар
- Народно читалище "Ведрина" - гр.Алфатар
- Целодневна детска градина "Щастливо детство"
- Дом за стари хора — открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.
Културни и природни забележителности [редактиране]
В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х в.
- Скални манастири датирани към Х в. в местността "Суха чешма", "Братила".
- Тракийските скални светилища от местността "Баджалията" "Киринджика" до с.Васил Левскии, и тракийски могилен некропол в местността "Бистренски лозя".
- Праисторическа /енеолитна/ селищна могила до с.Цар Асен.
- Защитена територия "Липник" в Каракуз.
- Част от територията на защитена територия "Малък Канагьол" /природна забележителност/.
- Църква "Света Троица", построена през 1846 г.
Музеи [редактиране]
- Музейна сбирка при храм "Св.Троица".
- Музейна сбирка при НЧ "Йордан Йовков" - историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.
Редовни събития [редактиране]
- Традиционния събор на града съвпада с православния празник "Свети дух", който е и празник на храм "Св.Троица";
- 22 април — Ден на земята, водата и въздуха;
- 1 юни — Ден на детето;
- 4 септември — Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
- 12 октомври — Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ "Ден на българската община"
- Коледа - Християнският празник на Рождество Христово.
- Лазаров ден
- Великден
Личности [редактиране]
- Починали в Алфатар
- Владимир Мусаков (1887-1916), писател
Кухня [редактиране]
Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.
Традиционни ястия:
- Кавърма /баница/ Прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавьрмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
- Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
- Петмез /"маджун", мед от дини и т.нар.сладка пръчка/.
- Агнешко месо с булгур на пещ — традиционно ястие за християнските празници "Гергьовден" и "Св.дух".
- Агнешко чеверме.
- Бахур и "баба" /пълнено, едро смляно свинско месо/ - традицонно за коледа
- Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
- Яхния със сини сливи.
- Курбан.
- Кончета и магаренца -обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
- Точена торта.
- Рогачки — листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва — традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.
Напитки
- Кайсиева ракия
- Гроздова ракия.
- Крушеница, традицонна безалкохолна напитка.
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.96 и 826.
|
|||||||||||