Алфатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).

Алфатар
Алфатар (България)
Red pog.png
Алфатар
Общи данни
Население 1 726 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 1 633 (НСИ)
Землище 105.443 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 7570
Тел. код 08673
МПС код СС (Сс)
ЕКАТТЕ 00415
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Алфатар
Йорданка Узунска
(НДСВ)

Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.

Съдържание

География [редактиране]

Алфатар е град в Област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава ЖП-линията Силистра-Самуил и първокласният автомобилен път Силистра– Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани.Населението на града е 1633души (01.02.2011 г.НСИ).

В близост до града има гора-резерват в местността „Каракуз“.

История [редактиране]

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г. По време на Руско–турската война, след Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., част от местното население (гребенци) напуска селото и се заселва в Украйна, където основава с. Олшанка. На тяхно място след Руско–турската война 18281829 в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско робство е имало 2039 жители и е било едно от най–големите добруджански села.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.

За кратко време Алфатар е било преименувано в Генерал Лазарово (19421943 г.), след което се възстановява днешното му име. По негово време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, два дарака и други дребни предприятия. През 1974 г. Алфатар е обявен за град.

Етимология [редактиране]

Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името "jai" - войска и "tora" - град /крепост/- в превод "крепост с войска". "Ифлатар" се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър /дн. Силистра/. Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология — Алфафар (Alfafar).

Религии [редактиране]

Жителите на Алфатар са християни.

Политика [редактиране]

Икономика [редактиране]

  1. "Силвоод" АД - производство на елементи за мебелно производство
  2. "Вива Агротекс"ЕООД /с.Алеково/-обработване на земеделска земя, зърнопроизводство, зърносъхранение
  3. ЕТ”Вива Шунк – Радослав Шунк” -внос, ремонт и поддръжка на селскостопанска техника, обработване на земеделска земя
  4. “Евроетил”ЕООД - фабрика за производство на биоетанол
  5. "Елица" ЕООД - производство на дървени опаковки и амбалаж
  6. “Дайг”ООД - производство на пожарогасители и противопожарни аксесоари
  7. ”Мероне" ЕООД - предприятие за производство на млечни продукти — кашкавал и сирене
  8. ЕТ”Лъчезар Данков” - ресторантьорство и социални дейности – домашен социален патронаж, столово хранене, кризисен център
  9. "ЮВС"ЕООД - производство на фуражи за всички категории животни; отглеждане на кокошки носачки;
  10. “Агроинвест” ЕООД - отглеждане на свине за угояване
  11. “Зърнени храни” ООД - изкупуване на зърнена продукция, склад и сушене
  12. "Манекс"ООД - зърнопроизводство
  13. ЕТ"Кидима" - зърнопроизводство
  14. ЕТ"Самуел -95" - зърнопроизводство
  15. ЗК"Напредък" - зърнопроизводство
  16. ЗК"Единство" - зърнопроизводство
  17. "Петрол" - бензиностанция
  18. "АГРОМАРКЕТ" ЕООД — земеделие, търговия с торове, препарати, агро-консултации
  19. МЕХАНА "ТРАКАТА" - ресторантьорство, туризъм, туристически пакети ...

Обществени институции [редактиране]

  • Основно училище "Христо Ботев" - гр. Алфатар
  • Православен храм "Св.Троица" - гр.Алфатар, основан през 1846 г., към него е било създадено и първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
  • "Добруджанска къща" - Алфатар — туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХв. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винански пособия.
  • Народно читалище "Йордан Йовков" - гр.Алфатар
  • Народно читалище "Ведрина" - гр.Алфатар
  • Целодневна детска градина "Щастливо детство"
  • Дом за стари хора — открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.

Културни и природни забележителности [редактиране]

В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х в.

  1. Скални манастири датирани към Х в. в местността "Суха чешма", "Братила".
  2. Тракийските скални светилища от местността "Баджалията" "Киринджика" до с.Васил Левскии, и тракийски могилен некропол в местността "Бистренски лозя".
  3. Праисторическа /енеолитна/ селищна могила до с.Цар Асен.
  4. Защитена територия "Липник" в Каракуз.
  5. Част от територията на защитена територия "Малък Канагьол" /природна забележителност/.
  6. Църква "Света Троица", построена през 1846 г.

Музеи [редактиране]

  • Музейна сбирка при храм "Св.Троица".
  • Музейна сбирка при НЧ "Йордан Йовков" - историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.

Редовни събития [редактиране]

  • Традиционния събор на града съвпада с православния празник "Свети дух", който е и празник на храм "Св.Троица";
  • 22 април — Ден на земята, водата и въздуха;
  • 1 юни — Ден на детето;
  • 4 септември — Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
  • 12 октомври — Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ "Ден на българската община"
  • Коледа - Християнският празник на Рождество Христово.
  • Лазаров ден
  • Великден

Личности [редактиране]

Починали в Алфатар

Кухня [редактиране]

Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.

Традиционни ястия:

  • Кавърма /баница/ Прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавьрмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
  • Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
  • Петмез /"маджун", мед от дини и т.нар.сладка пръчка/.
  • Агнешко месо с булгур на пещ — традиционно ястие за християнските празници "Гергьовден" и "Св.дух".
  • Агнешко чеверме.
  • Бахур и "баба" /пълнено, едро смляно свинско месо/ - традицонно за коледа
  • Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
  • Яхния със сини сливи.
  • Курбан.
  • Кончета и магаренца -обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
  • Точена торта.
  • Рогачки — листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва — традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.

Напитки

  • Кайсиева ракия
  • Гроздова ракия.
  • Крушеница, традицонна безалкохолна напитка.

Бележки [редактиране]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.96 и 826.