Алфонсо I Воин
| Алфонсо I Воин | |
| 4-ти крал на Арагон | |
.jpg) | |
| Роден |
1073 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 септември 1134 г.
|
| Погребан | Испания |
| Управление | |
| Период | 1104 – 1134 |
| Предшественик | Педро I Арагон |
| Наследник | Рамиро II Монаха |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Санчо I Арагонски |
| Братя/сестри | Рамиро II Монах(Арагон) Педро I Арагон |
| Съпруга | Урака I (1109 – 1115) |
| Деца | няма |
| Подпис |  |
| Алфонсо I Воин в Общомедия | |
Алфонсо I Воин (на испански: Alfonso el Batallador) – 4-ти крал на Арагон, получил прозвището си заради победите си в 29 битки. Той е един от най-известните ръководители на така назованото – Арагонско направление на Реконкистата, умел пълководец и храбър воин, управител на кралствата Арагон и Памплона, а известно време и на цяла Кастилия (1109 – 1114).
Произход. Възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1073 година. Син е на Санчо I Арагонски и Фелисия де Руси, дъщеря на граф Илдуин III Руси. Наследява трона от брат си Педро I.
Брак с Урака Кастилска и управление[редактиране | редактиране на кода]
На 1 октомври 1109 г. в Бургос, Алфонсо I Воин Арагонски се жени за Урака I Кастилска, която е обявена и за кралица на Арагон. Младоженците подписват предбрачен договор, според който короните на Кастилия, Леон, Галисия и Арагон трябва да бъдат наследени от първородния им син. Този договор лишава от наследствени права сина на Урака от първия ѝ брак, което предизвиква недоволство сред бароните в Леон.
Почти веднага след сватбата, в Галисия избухват брожения, подклаждани от Тереза Леонска и съпруга ѝ Анри Бургундски. Постепенно отношенията между Урака I и Алфонсо I толкова се влошават, че към 1110 г. кралицата обвинява, че съпругът и употребява физическо насилие спрямо нея, и се отделя от него. Отношенията между двамата се обтягат допълнително и от жестокостта, с която Алфонсо I се отнася към бунтовниците в Галисия. Тежък скандал предизвиква заповяданата от Алфонсо I екзекуция на един от водачите на бунта в Галисия, който преди това се предава доброволно на Урака I, която от своя страна решава да го помилва.
Отчуждението между съпрузите и тлеещата враждебност между тях ескалира в открит военен сблъсък между Кастилия и Леон, от една страна, и Арагон от друга. В този конфликт Алфонсо I се съюзява с Тереза Леонска и Анри Бургундски и на 26 октомври 1111 г. техните сили разбиват войските на Урака I в битка при Кандеспина, в която загива любовникът на Урака, командващ силите ѝ – граф Гомес Гонсалес. Мястото му скоро е заето от друг граф – Педро Гонсалес де Лара, който поема борбата, а по-късно става и баща на две извънбрачни деца на кралицата.
Към есента на 1112 г. е прекратено едновременното примирие между Урака I и Алфонсо I, а бракът им е окончателно анулиран. Въпреки че след това Урака I успява да запази властта си в Астурия, Леон и Галисия, Алфонсо I окупира големи части от Кастилия, в които населението е на страната на Урака I, a Тереза Леонска и съпругът ѝ Анри Бургундски успяват за откъснат от владенията на Урака Замора и Естремадура. Възвръщането на тези райони, както и реконкистата на териториите, владени от маврите, стават главна цел в по-нататъшните дипломатически усилия на Урака.
Крал Алфонсо умира през 1134 г. и е наследен от брат си Рамиро II Монаха.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- LACARRA Y DE MIGUEL, José María, Alfonso el Batallador, Zaragoza, Guara, 1978. ISBN 84-85303-05-9.
- LEMA PUEYO, José Ángel, Alfonso I el Batallador, rey de Aragón y Pamplona (1104 – 1134), Gijón, Trea, 2008. ISBN 978-84-9704-399-1.
- UBIETO ARTETA, Antonio, Historia de Aragón. La formación territorial, Zaragoza, Anubar ediciones, 1981, vol 1. ISBN 84-7013-181-8.
- UBIETO ARTETA, Antonio, Creación y desarrollo de la Corona de Aragón, Zaragoza, Anubar (Historia de Aragón), 1987. ISBN 84-7013-227-X.