Алфред Нобел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфред Нобел
AlfredNobel adjusted.jpg
Алфред Бернхард Нобел
Роден 21 октомври 1833
Стокхолм, Швеция
Починал 10 декември 1896
Санремо, Италия
Местожителство Нура бегравингсплатсен, Швеция
Националност швед
Професия химик, инженер, производител на оръжия, изобретател
Работил в Швеция, Франция, САЩ
Известен с откритието на динамита, Нобелова награда
Подпис Алфред Нобел

Алфред Бернхард Нобел (на шведски Alfred Bernhard Nobel ) е шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди.

Семейство[редактиране | edit source]

Бащата на Алфред - Имануел Нобел, архитект и строител, се увлича по механиката (има няколко патента за различни машини), интересува се от експлозиви, развива предприемачество. След банкрут на предприятието си за еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, отива във Финландия, а след това – в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства. През 1842 г. той и семейството му се преместват в Русия.

Алфред Нобел притежава и много добър усет за бизнес - до смъртта си той притежава 93 фабрики за динамит в няколко страни. Колкото повече нараства успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не се жени и няма успех сред жените. Когато негов роднина го моли да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговаря: "Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живота: Няма." Също така е и писател.

В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или както казва "ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не."

Основаването на нобеловите награди е през 1895 г. когато Алфред Нобел написва завещанието си оставяйки голяма част за него. От 1901 г. наградата се присъжда на мъже и жени за отлични постижения във физиката, химията, медицината, литературата и награда за мир. От 1969 се дава такава и за икономика.

През 1875 г. Берта фон Сютнер става секретарка на Алфред Нобел. Макар че личните и контакти с Нобел да са кратки, тя кореспондирала с него до смъртта му и се счита, че тя оказала огромно влияние на решението му да се включи награда за мир в завещанието му което тя получава през 1905 г.

Нобел открива, че когато нитроглицерина е включен в гъсти инертни вещества той става по-безопасен и по-удобен за обработка, тази смес е патентована като динамит през 1867 г. Нобел демонстрира неговия експлозив за първи път тази година в Редхил, Съри, Англия.

Нобел по-късно комбинира нитроглицерин с друг експлозив, пироксилилин, прозрачно като желе вещество, което е по-мощен екплозив от динамита. Гелигнита или взривяващото желе като е патентовано като търговска марка и последвано от множество подобни комбинации, модифицирани чрез добавяне на калиев нитрат и много други вещества.