Алън Гинсбърг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алън Гинсбърг
(Allen Ginsberg)
Allen Ginsberg.jpg
Националност: американец
Роден: 3 юни 1926 г.
Нюарк, Съединени американски щати
Починал: 5 април 1997 г.
(на 70 г.)
Ню Йорк, Съединени американски щати
Професия: писател, поет
Подпис:
Allen Ginsberg signature.svg

Писател:
Движения и стилове: бийтпоколение, хипи-поколение, постмодернизъм

Алън Гинсбърг (на английски: Irwin Allen Ginsberg) е американски поет-битник, икона на битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на XX век.

Жизнен път[редактиране | edit source]

Гинсбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Ню Джърси. Умира на 5 април 1997 г. в Йист Вилидж, Ню Йорк. Син на Луис Гинсбърг, умерен социалист, учител и поет, Гинсбърг учи в Колумбийския университет, откъдето е изключван заради прогресивните си убеждения и действия. Завършва го през 1948 г. Изучава мистиците, пътува много, обича Сезан, лежи в затвора и в психиатрична клиника. Поддържа връзки с Нийл Касиди, Уилям Канастра, Херберт Ханке, Боб Дилън и др.

Детството на чувствителното момче протича под влиянието на майка му, Наоми, руска емигрантка, радикална комунистка и убедена нудистка, страдаща от параноя. Тя смятала, че всички от семейството, както и целият свят, са против нея. В тази обстановка младият Алън се опитва да разбере света и себе си, както и своето увлечение към момчетата на неговата възраст.

Най-голямо въздействие върху младия Гинсбърг оказва поезията на Уолт Уитмън. По съвет на баща си постъпва в Колумбийския университет, за да изучава право. Сдружава се с младите философи с нестандартно поведение Люсин Кар, Джек Керуак, Уилям Бъроуз и Нил Кесъди, всички увлечени по наркотици, секс и литература, и имащи доста съмнително обкръжение. Гинсбърг, най-младият и невинен член в този кръг от приятели, им помага да развиват литературните си способности, а те му влияят, като осмиват неговата наивна и книжна представа за света.

Напускайки учението, Алън влиза в компанията на наркомани и крадци от Таймс-скуеър (които били приятели на Бъроуз), пристрастява се към наркотиците (в началото бензедрин и марихуана), посещава гей-барове в Гринуич Вилидж, уверявайки себе си и приятелите си, че е на прага на някакво велико поетическо озарение, което с Керуак нарекли «ново видение». Страстното увлечение на Кесъди заставя поета често да посещава приятеля си в Денвър и Сан Франциско, което впоследствие вдъхновява Керуак да напише романа «По пътя». Състоянието на майка му по това време се влошава. Тя постъпва в болница и ѝ правят лоботомия, но не след дълго почива. Сам Гинсбърг води необичайно ексцентричен живот. През лятото на 1948 г. достига такова състояние, в което му се привижда, че го посетил самият Уилям Блейк. Тогава той заявява на шега, че е намерил Бога.

Ситуацията рязко се променя, когато за престъпните деяния на приятелите на Гинсбърг го арестуват него и осъждат на затвор. Той се разделя с Бъроуз, изкарва курс по психоанализа и даже започва да се среща с жена, Хелън Паркър. Обявил се за хетеросексуален, Гинсбърг намира работа в рекламния бизнес в Емпайър Стейт билдинг, но я напуска, тъй като започва активно да се пише поезия. На 29 години има вече много стихотворения, но почти нищо не публикува. Усърдно предлагайки на издатели творбите на Керуак и Бъроуз, той съвсем нехае за своите. Въпреки това Гинсбърг става първият, получил слава в Америка като представител на битник-литературата, когато през октомври 1955 с огромен успех прочита своята поема «Вой», станала наред с романа на Керуак, публикуван две години по-късно, най-яркият израз на духа на поколението на битниците. В психиатричната болница, където се лекува, среща сродна по душа личност - Карл Соломон. Запознава се с Карлос Уилямс, на когото дава свои стихове. В началото ужасен, по-късно Уилямс проявява интерес и го съветва да пише интуитивно, да слуша ритъма на собствения си глас и да използва разговорната реч. Гинсбърг създава нова форма на стиха - свободния стих на дишането.

Гинсбърг пътува много, запознава се с будизма, участва в движението на хипитата, заедно с Тимоти Лири пропагандира ЛСД, живее в Куба и Прага, активно участва в акции на протеста против войната във Виетнам, оказва огромно влияние на рок-музикантите. В началото на 80-те години поетът даже излиза на сцената с пънк-групата «Клеш». До последните си дни активно участва в поетични вечери, публикува свои произведения, занимава се с благотворителност и преподавателска дейност. Той е будист, почетен член на NAMBLA -"Североамериканската Асоциация за Любовта Мъж-Момче", защитник е на правата на сексуалните малцинства и е един от водачите на антивоенното движение.

Списък на произведенията[редактиране | edit source]

  • Вой и други стихове (Howl and Other Poems 1956)
  • Кадиш и други стихове (Kaddish and Other Poems 1961)
  • Истинските сандвичи ([Reality Sandwiches [1963]])
  • Новини от света (Planet News (1968)1968)
  • Вратата на гнева: (The Gates of Wrath: Rhymed Poems [1948]]-1951 (1972)
  • Падението на Америка (The Fall of America: Poems of These States 1973)
  • Железен кон (Iron Horse 1974)
  • Душата диша (Mind Breaths 1978)
  • Одата за Плутон: Стихове (Plutonian Ode 1977-1980, 1982)
  • Избрани стихове: (Collected Poems1947-1980, 1984)
  • Стихове с бяло фередже: [White Shroud Poems[1980]]-1985 (1986)
  • Приветсвени стихове към света: (Cosmopolitan Greetings Poems1986-1993, 1994)
  • Забележка към Вой (Howl Annotated 1995)
  • Озарени стихове (Illuminated Poems 1996)
  • Избрани стихове: (Selected Poems[1947]]-1995, 1996
  • Смърт и слава: Стихове (Death and Fame: Poems 1993-1997, 1999)

Проза[редактиране | edit source]

  • Deliberate Prose 1952–1995 (2000)
  • The Book of Martyrdom and Artifice: First Journals and Poems 1937-1952 (2006)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]