Абдаллах ал-Мамун
| Ал-Мамун أبو العباس عبد الله المأمون بن هارون الرشيد | |
| седми халиф на абасидите | |
 Златен динар на Ал-Мамун | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 813 – 833 г. |
| Седалище | Мерв |
| Пълно име | Абдалах Ал-Мамун ибн Харун Ал-Рашид |
| Роден | 13 септември 786 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Тарс |
| Наследник | Ал-Мутазим |
| Народност | абасиди |
| Баща | Харун ал-Рашид |
| Майка | Марадшил |
| Ал-Мамун в Общомедия | |
Ал-Мамун (Al-Maʾmūn, с пълно име: Abū l-ʿAbbās ʿAbdallāh al-Maʾmūn ibn Hārūn ar-Raschīd, арабски أبو العباس عبد الله المأمون بن هارون الرشيد; Abū l-ʿAbbās ʿAbd Allāh al-Maʾmūn b. Hārūn ar-Rašīd; * септември 786 в Багдад; † 9 август 833 в ал-Будандюн) е седмият халиф (813 – 833) на абасидите. При него халифатът на абасидите постига високо културно ниво.
Ал-Мамун е роден през септември 786 в Багдад като син на Харун ал-Рашид (786 – 809) и персийската му робиня Марадшил. Майка му умира вероятно малко след раждането му и Ал-Мамун е отгледан от Зубаида, арабската майка на Ал-Амин.
След смъртта на баща му Ал-Мамун издига Мерв за своя резиденция и управлява граничните територии на своето частично царство. Става губернатор на Хорасан, но има конфликти с брат си ал-Амин. Избухва гражданска война, брат му е убит и през 813 г. Ал-Мамун е признат от всички за халиф. Влиза триумфално в Багдад през 819 г. Известен е с покровителството си на науката, привлича много учени и основава в Багдад Дом на мъдростта (Бейт ал-хикма)[1]. По негово време се утвърждава ролята на улемите в ислямската политика.
Ал-Мамун умира на 9 август 833 в ал-Будандюн (днес Позанти в Турция) по време на поход против Византия. Трупът му е закаран в Тарс и е погребан там. Негов наследник е брат му Ал-Мутазим (833 – 842).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Goldschmidt, Arthur. A concise history of the Middle East. Boulder, Colorado, Westview Press, 2002. ISBN 978-0-8133-3885-9. с. 78.
- Michael Cooperson: Al-Ma'mun. Oneworld Publications, Oxford 2005.
- Francesco Gabrieli: Al-Ma'mūn e gli Alidi. Leipzig 1929.
- Dimitri Gutas: Greek Thought, Arabic Culture. The Graeco-Arabic Translation Movement in Baghdad and Early ʿAbbāsid Society (2nd-4th/8th-10th centuries). London 1998, S. 75 – 104.
- Gerhard Hoffmann: Al-Amin, al-Ma'mun und der „Pöbel“ von Bagdad in den Jahren 812/13.. Zeitschrift der Deutschen Morgenländischen Gesellschaft, Bd. 143, 1993, S. 27 – 44
- M. Rekaya: Art. Al-Ma'mūn. The Encyclopaedia of Islam. New Edition. Bd. VI, S. 331 – 339.
- Hans Ferdinand Uhrig: Das Kalifat von al-Ma'mūn. Lang, Frankfurt am Main u.a. 1988.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Al-Mamum: Building an Environment for Innovation Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.
- Berggren, Len. Maʾmūn: Abū al‐ʿAbbās ʿAbdallāh ibn Hārūn al‐Rashīd // Thomas Hockey et al. The Biographical Encyclopedia of Astronomers. New York, Springer, 2007. ISBN 978-0-387-31022-0. с. 733. (PDF version)