Ал-Акса
Джамията Ал-Акса (на арабски: المسجد الاقصى) е третият по святост мюсюлмански храм след тези в Мека и Медина. Заема особеното трето последно място в историята на исляма и на арабската цивилизация. Нарича се на арабски „Отдалечената джамия” (ал-масджид ал-акса). Коранът я споменава, разказвайки за "нощното пътуване и възнесението" на Пророка Мохамед (Коран 17:1).
Съдържание |
[редактиране] История
Според преданието, Пророкът бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак на местото където през античността се е намирала Светая Светих. Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохамед извършва молитва с араб. Ибрахим (библ. Авраам) и араб. Муса (библ. Мойсей) - жест, който религиозно подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с предходната юдео-християнска монотеистична традиция. Отделен е въпросът за религиозната приемственост, като според християнските разбирания и вяра след Исус друг пророк няма и неможе да има и всички обявили се за такива са лъжепророци, а според юдаизма месията още не се е появил (има и лъжемесии като Шабатай Цви).
[редактиране] Комплексът
Ал меджид Ал–Акра е името на целия комплекс около самата джамия, а именно сградата на Джамията, „Крайъгълния камък” и загражденията. Има спорове къде е бил точно Йерусалимския храм със Светая Светих на Храмовия хълм, понеже според друга трактовка най-свещеното място се е намирало под купола на джамията на Омар в близост до Божи гроб. Днешният Купол на Скалата, въпреки легендата, че е построен от Сюлейман Великолепни (транслирано на арабски от еврейското Соломон), е построена наново на местото на предходния в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалния купол, броя на корабите, които е включвал и точното му местоположение са и днес предмет на оживени разисквания.
Често джамията Ал-Акса се бърка с Куполът на Скалата (на арабски: Куббат ас-Сахра), но Купола не е джамия.[1] Според ислямската легенда именно от това място Мохамед се възнесъл на небето подобно на Христовото Възнесение. Отделен е въпросът, че всички сериозни научни изследвания, стъпвайки на следите от артефактите и археологическите разкопки от 90-те години на 20 век, отхвърлят като несъстоятелни древните легенди от Стария завет за съществуването на първия Соломонов храм, потвърждавайки по този начин концепцията изложена за първи път във "въведение в историята на Израел" на Юлиус Велхаузен, която разбираемо тълкува библейските текстове посредством наложилата се общовалидна документална хипотеза за действителните исторически събития разигралите се по тези места.
[редактиране] История на религиозните сблъсъци за мястото
Мястото на Храмовия хълм, чието квазиподобно плато било укрепено от Ирод Велики преди разширението на Втория храм е предмет още от античността на многобройни трактовки и откровени спекулации в художествената литература с цел бизнес и печалба. От това укрепване е останала до 21 век Стената на плача. Според някои интерпретации на мястото е предвидено изграждането на т.нар. Трети храм от Ордена на бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм, наричани още и тамплиери. През средновековието последният велик магистър на този орден Жак дьо Моле бил изгорен на кладата като еретик, а ордена с неговата дейност по лихварство бил забранена и обявена извън закона от специално създадената за целта нова институция наречена прокуратура във Франция.
И през 21 век продължава религиозния фанатизъм със сблъсъци и претенции за ползване в монотеизма за мястото на крайъгълния камък.[2]
[редактиране] Източници
[редактиране] Вижте също
