Амалафрид
Амалафрид (Amalafrid; * ок. 511 ; † след 552 г.) е син на краля на тюрингите Херминафрид и Амалаберга и чрез сестра си Роделинда зет на лангобардския крал Аудоин. Той е тюрингски принц и magister militum на Византия.
След разпадането на Тюрингското царство през 531 г. той бяга заедно с майка си първо в Остготското царство в Равена. След превземането на града от източно римските войски през 540 г., Амалафрид и майка му са отведени от източно римския генерал Велизарий в Константинопол. Там прави военна кариера и става ок. 550 г. magister militum.
По време на лангобардско - гепидската война император Юстиниан I изпраща през 552 г. източно-римски помощни войски към лангобардите под ръководството на генералите Юстин и Юстиниан, синовете на Герман (magister militum per Thracias и magister militum praesentalis), също така и Аратий, Суартуас (херули) и Амалафрид.
Източно римската армия е спряна в епископското седалище Улпиана (наблизо до Липян, кирил.: Липљан в Косово) от религиозни неспокойствия. Единствен Амалафрид пристига навреме с трупите си при своя зет Аудоин.
Амалафрид има вероятно син или внук Йоан Аталарих или Артахис. Други историци предполагат, че това е нелегитимният (illegitime) син на Ираклий. [1]
[редактиране] Източници
[редактиране] Литература
- Reiss-Museum Mannheim (Hrsg.): Die Franken, Wegbereiter Europas: vor 1500 Jahren: König Chlodwig und seine Erben. Katalog zur Ausstellung 1996/97. 2 Bde. ISBN 3-8053-1813-8
- Berthold Rubin: Das Zeitalter Iustinians. Bd. 2, von Carmelo Capizzi. Verlag Walter de Gruyter, Berlin 1995.
- Прокопий, De Bello Gothico, IV, 25.
- Venantius Fortunatus, Carm. App. 3.
