Амалафрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Амалафрид (Amalafrid; * ок. 511 - † след 552 г.) е син на краля на тюрингите Херминафрид и Амалаберга и чрез сестра си Роделинда е зет на лангобардския крал Аудоин. Той е тюрингски принц и magister militum на Византия.

След разпадането на Тюрингското царство през 531 г. той бяга заедно с майка си първо в Остготското царство в Равена. След превземането на града от източноримските войски през 540 г. Амалафрид и майка му са отведени от източноримския генерал Велизарий в Константинопол. Там прави военна кариера и става magister militum ок. 550 г.

По време на лангобардско.гепидската война император Юстиниан I изпраща през 552 г. източноримски помощни войски към лангобардите под ръководството на генералите Юстин и Юстиниан, синовете на Герман (magister militum per Thracias и magister militum praesentalis), също така и Аратий, Суартуас (херули) и Амалафрид.

Източноримската армия е спряна в епископското седалище Улпиана (наблизо до Липян, кирил.: Липљан) в Косово от религиозни неспокойствия. Единствен Амалафрид пристига навреме с войските си при своя зет Аудоин.

Амалафрид има вероятно син или внук Йоан Аталарих или Артахис. Други историци предполагат, че това е незаконният син на Ираклий. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Амалафрид в "Средновековна генеалогия",

Литература[редактиране | edit source]

  • Reiss-Museum Mannheim (Hrsg.): Die Franken, Wegbereiter Europas: vor 1500 Jahren: König Chlodwig und seine Erben. Katalog zur Ausstellung 1996/97. 2 Bde. ISBN 3-8053-1813-8
  • Berthold Rubin: Das Zeitalter Iustinians. Bd. 2, von Carmelo Capizzi. Verlag Walter de Gruyter, Berlin 1995.
  • Прокопий, De Bello Gothico, IV, 25.
  • Venantius Fortunatus, Carm. App. 3.