Амалия Родригеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амалия Родригеш
Португалска певица
Роденa: 1 юли 1920
Лисабон, Португалия
Починалa: 6 октомври 1999
Лисабон, Португалия

Ама́лия Родри́геш (на португалски: Amália da Piedade Rebordão Rodrigues) е известна португалска певица, наричана “Кралицата на фадо” и “Гласът на Португалия”.

Биография[редактиране | edit source]

Родена е на 1 юли (по други данни на 23 юли] 1920 г. в Лисабон, квартал Алкантара, в бедно многодетно семейство, пето дете (от девет). Израства под грижите на баба си по майчина линия. Дебютира през 1938 г., а през 1940 г. се омъжва за китариста Франсишку да Крус.

Кариера[редактиране | edit source]

Първите си записи Амалия прави през 1945 г. в Бразилия, където концертира с огромен успех в продължение на 4 месеца. През 1949 г. гастролира в Париж,а през 1956 г. повторно, този път в знаменитата зала “Олимпия”.

През живота си записва 170 албума.

През 1947 г. се снима в киното - първата й роля е в музикалната драма на Армандо де Миранда “Черните плащове” (1947). През 1955 г., ролята й във филма на френския кинорежисьор Анри Верне “Лисабонските влюбени” й носи европейска известност. За последен път се снима във фантастичния филм на Вим Вендерс “До края на света” (1991 г.).

В периода 1950—1970 г. концертира в Ню Йорк, Лондон, Дъблин, Триест, Рим, Берн, Токио, Москва.

През 1980-те се изявява и като композитор.

През 1990 г. Родригеш напуска сцената. След смъртта й през 1999 г., прахът й е пренесен в Националния Пантеон на Португалия.

Признание[редактиране | edit source]

В чест на петдесетгодишнината от сценичните изяви на Амалия Родригеш, тя получава през 1989 г. почетната награда на президента на Португалия Марио Соареш.

Удостоена е с лична аудиенция от папа Йоан Павел II.

За Амалия Родригес[редактиране | edit source]

За нея са заснети документалните филми на Бруно де Алмейда “Амалия Родригеш в Ню-Йорк” (1991 г.), “Амалия на Световното изложение през 1998 г.” (1998 г.), “Амалия Родригеш: ето какъв странен живот” (1995 г.), “Изкуството на Амалия” (2000 г.).

Дискография[редактиране | edit source]

Съборът Санта Енграсиа, Национален Пантеон на Португалия.
  • Perseguição, 1945.
  • Tendinha, 1945.
  • Fado do Ciúme, 1945.
  • Ai Mouraria, 1945.
  • Maria da Cruz, 1945.
  • Ai Mouraria, 1951/1952.
  • Sabe-se Lá, 1951/1952.
  • Novo Fado da Severa, 1953.
  • Una Casa Portuguesa, 1953.
  • Primavera, 1954.
  • Tudo Isto é Fado, 1955.
  • Foi Deus, 1956.
  • Amália no Olympia, 1957.
  • Povo que Lavas no Rio, 1963.
  • Estranha Forma de Vida, 1964.
  • Amália Canta Luís de Camões, 1965 (песни по стиховете на националния класик Луис де Камоенс).
  • Formiga Bossa Nossa, 1969.
  • Amália e Vinicius, 1970 (с бразилския поет и композитор Винисиус ди Морайс).
  • Com que Voz, 1970.
  • Fado Português, 1970.
  • Oiça Lá ó Senhor Vinho, 1971.
  • Amália no Japão, 1971.
  • Cheira a Lisboa, 1972.
  • Amália no Canecão, 1976.
  • Cantigas da Boa Gente, 1976.
  • Lágrima, 1983.
  • Amália na Broadway, 1984 (концерт в САЩ).
  • Obsessão, 1990.
  • Lisboa a Noite, 1992.

Избрани произведения[редактиране | edit source]

  • O Melhor de Amália — Estranha Forma de Vida, 1985.
  • O Melhor de Amália volume 2 — Tudo Isto é Fado, 1985.
  • Segredo, 1997 (записи 1965—1975 г.).
  • Fado Amalia, 2001.
  • A Rainha do Fado, 2002.

Външни връзки[редактиране | edit source]